РЕШЕНИЕ

5638
София, 26.05.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Валентина Драганова
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 1557/2006. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №141/30.06.2005 г. постановено по адм. дело №406/2005 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение №125-04/23.09.2004 г. на Директора на РИОСВ [населено място] и преписката е върната за произнасяне по инвестиционното предложение на [фирма], [населено място] от 20.09.2004 г. в съответствие на изискванията на чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Поддържаните в касационната жалба оплаквания са за незаконосъобразност на обжалванато решение, поради нарушение на процесуалния и материалния закон – отменителни основания по чл. 218 б, ал.1, бук. В от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно - произнасяне по същество, като жалбата на Сдружение „Българско дружество за защита на птиците” [населено място] против решение №125-04/23.09.2004 г. на Директора на РИОСВ [населено място] бъде отхвърлена.
Подадена е касационна жалба против цитираното решение на Окръжен съд-Стара Загора и от Директора на РИОСВ [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.Иска се отмяната му и постановяването на решение,с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.
Сдружение „Българско дружество за защита на птиците” [населено място], изразява писмено становище за неоснователност на жалбите.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл.33, ал.1 ЗВАС, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
С обжалваното решение Окръжен съд [населено място] е отменил като незаконосъобразно решение №125-04/23.09.2004 г. на Директора на РИОСВ [населено място] и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по инвестиционно предложение на [фирма] [населено място] от 20.09.2004 г. относно „изграждане на един вятърен електрогенератор 95 KW в землището на [населено място], общ.С.” с решение съответстващо на изискванията на чл. 93, ал. 4 ЗООС и чл. 7 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. С обжалваният административен акт, във връзка с направено инвестиционно предложение от [фирма] [населено място], РИОСВ [населено място] е приела, че не се налага извършване на оценка на въздействието на околната среда (О.). За да постанови този резултат първоинстонционният съд е приел, че в решението на Директора на РИОСВ [населено място] не се съдържат изискуемите се от закона мотиви, основаващи се на извършена преценка по чл. 7 от Наредбата. Изложил е съображения, че в обжалваният административен акт следва да се съдържат правните и фактически основания за постановяването му, а в преписката по издаване на акта липсват доказателства за извършена преценка и обсъждане на предоставената от инвеститора информация, съобразно критериите на чл. 93, ал. 4 от ЗООС.
Върховният административен съд, състав на пето отделение счита, че при постановяването на решението си съдът е преценил правилно представените по делото доказателства, направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.
Процедурата по преценка на необходимостта за извършване на О. на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на О., като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на О..
С решението на Директора на РИОСВ [населено място] е прието, че обекта предмет на инвестиционното предложение е разположен извън границите на традиционните пътища на птиците. Липсват обаче доказателства, въз основа на които е направена тази конкретна преценка. С разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, законодателят изрично е вменил на административния орган при преценката по чл. 93 от ЗООС да се произнесе с мотивирано решение. Както правилно е прието от първоинстанционният съд, административният орган е изложил формални мотиви, след като е задължен да мотивира подробно изпълнени ли са критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии с оглед конкретните условия на инвестиционното предложение. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че землището на [населено място] се намира на миграционния път на реещите се грабливи птици и представлява атрактивно местообитание за тях. Способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на защитените територии и местообитанията е един от критериите въз основа на които се преценява необходимстта от извършване на О., съгласно изискванията на чл. 93, ал. 4, т. 3 от ЗООС, при наличието на който административният оран може да приеме за необходимо извършването на О. на предложението.
Действително необходимостта от О. е въпрос на самостоятелна преценка на административния орган, но след като законът предвижда самостоятелен контрол за законосъобразност на това решение, то същото следва да бъде постановено съобразно изискванията на чл. 15 от Закона за административното производство.
По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №141/30.06.2005 г. постановено по адм. дело №406/2004 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: