Ново Р/О: Ново Р/О, 10724 / 01.11.2006 Ново Р/О: Ново Р/О, 7566 / 13.7.2007


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

7641
София, 10.07.2006

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Мария Каменска
изслуша докладваното
от съдиятаТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело 2/2006. Document Link Icon


Производството е образувано по жалбата на [фирма], [населено място], чрез изпълнителния директор на дружеството Л. Д. Марсланд, против непроизнасянето в срок на министъра на околната среда и водите за вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Добив и преработка на златосъдържащи руди от проучвателна площ "К.". Твърди се, че дружеството като титуляр на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в проучвателната площ "К." и по повод упражняване на правото си да получи концесия при условията на чл. 29 от Закона за подземните богатства, е подготвило инвестиционно предложение за добив и преработка на златосъдържащи руди. В изпълнение изискванията на закона са предприети действия и за извършване на О. на това инвестиционно предложение. Изготвен е доклад за такава оценка при спазване на всички изисквания на специалния закон. Поддържа се становище, че като инвеститор и бъдещ концесионер дружеството има интерес от реализацията на това инвестиционно предложение, поради което и непроизнасянето на министъра на околната среда и водите с решение по О. като мълчалив отказ засяга пряко негови права и интереси във връзка с дейността му.
Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Общински съвет - К. не изразява становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на компетентния административен орган.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира така поддържаната жалба за недопустима по следните съображения:
Процедурата по преценка на необходимостта за извършване на О. на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 от Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на О., като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на О.. Когато се приеме, че е необходимо извършването на О., започва следваща процедура по изготвяне на доклад по О.. А при вариант, в който не се приема необходимостта от извършване на О. решението е крайният акт, с който завършва производството по чл. 93 от ЗООС. В закона не е посочен ред за обжалването на решението по чл. 93, ал. 5 ЗООС. С разпоредбата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС е предвидена изричната възможност заинтересуваните лица да обжалват решенията по О. по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата е наличието на годен за обжалване административен акт. Обжалването следва да е насочено към предотвратяването на неблагоприятни правни последици или към постигане на благоприятни правни резултати от волеизявлението на административния орган, обективирано по предвидения в специалния закон начин. Допустимостта на конкретната жалба против непроизнасяне на министъра на околната среда в тримесечния срок не може да се изведе от твърдението на процесуалните представители по същество, че е налице мълчалив отказ, който директно накърнява интереса на дружеството от реализацията на инвестиционното предложение по един бъдещ концесионен договор, като липсата на решение по О. е пречка за тази реализация.
Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за административното производство непроизнасянето в срок на административния орган се счита за мълчалив отказ за издаването на акта. Проявлението на установената законова презумпция се осъществява при наличие на елементите от нормативния състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. По аналогия с изричния административен акт, който следва да е издаден от компетентен орган, за да произведе правни последици, приравненият на него мълчалив отказ трябва да бъде свързан с непроизнасяне на овластения по закон орган на управление. Условие за допустимост на извършвания от съда контрол за законосъобразност на административните актове е те да са от такъв характер, че да въздействат върху съответните правоотношения.
Непроизнасянето не е само обикновено действие или отказ от произнасяне, а е нещо повече - отказ да се издаде искания акт, т.е. акт с посоченото от жалбоподателя съдържание. Мълчаливият отказ следва да бъде отказ по същество да се уважи едно искане. В конкретния случай министърът на околната среда и водите е овластен да вземе решение по О., съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗООС. Презумпцията за наличие на мълчалив отказ не е уредена в специалния закон и не може да се приложи общия Закон за административното производство и издаваните индивидуални административни актове, поради което министърът на околната среда и водите е овластен от ЗООС да се произнесе по искането на основание чл. 99 от ЗООС задължително с решение.
Ето защо настоящият състав счита жалбата против непроизнасянето на министъра на околната среда за недопустима, поради което и следва същата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗВАС.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.05.2006 год. за ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област, представляванî от изпълнителния директор Л. Д. Марсланд.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2/ 2006 год. на Върховния административен съд, на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗВАС.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.



Особено мнение: