Ново Р/О: Ново Р/О, 4216 / 26.4.2007 Ново Р/О: Ново Р/О, 7642 / 16.7.2007


РЕШЕНИЕ

10363
София, 24.10.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 3241/2006. Document Link Icon


Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба от [фирма], [населено място], срещу мълчаливия отказ на министъра на околната среда и водите да одобри оценката на въздействието върху околната среда и осъществяването на инвестиционното предложение на дружеството за "Разширяване на преработката на медно-златни руди от находище Ч. до 3 млн. годишно и производство на метали от концентрат" по негово заявление от 22.04.2004 година.
В жалбата се твърди, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен, релевирани са аргументи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му. По същество жалбоподателят поддържа жалбата си, като акцентира на обстоятелството, че процедурата е приключила отдавна, срокът за вземане на решение е изтекъл, а министърът не се е произнесъл, въпреки наличието на законовите основания за това и на нормативно вмененото му задължение да го стори.
Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител намира жалбата за недопустима.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура също дава заключение за недопустимост на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от представения по делото протокол № 3 от заседанието на Висшия експертен екологичен съвет (В.) при Министерството на околната среда и водите, проведено на 27.03.2006 г., експертният съвет дава подробно мотивирано предложение на министъра да одобри инвестиционното предложение на дружеството – жалбоподател. В. поставя и редица условия, които трябва да бъдат спазвани от инвеститора, както във фазата на проектиране, така и през целия период на експлоатиране на мина [населено място]. Тези условия не променят по същество положителното становище на съвета от 10.03.2006 г. за инвестиционното предложение, а поставят параметри в процеса на реализирането му, които не засягат първоначалното му одобряване.
Безспорно е, че министърът на околната среда и водите е органът, компетентен да издаде окончателния административен акт съгласно чл. 94, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). След провеждането на обществените обсъждания на доклада по О. (които следват само при наличие на положителна оценка по чл. 96, ал. 6 от ЗООС, в случая със степен Б съгласно чл. 14, ал. 2 от НУРИОВОС), още в края на 2005 г. е започнал да тече тримесечният срок за вземане на решение по О. съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗООС. Този срок е изтекъл в края на март 2006 г., като е следвало министърът да се произнесе с краен административен акт – решение по О.. Вместо това е проведено заседание на В., което завършва с междинен акт – предложение до министъра с вътрешнослужебен характер.
Вярно е, че тримесечният срок по чл. 99, ал. 2 от ЗООС е с инструктивен характер. Сроковете на органите на изпълнителната власт по принцип са инструктивни, освен в случаите когато законодателят изрично е предвидил срокове, чието изтичане преклудира възможността на административния орган да упражни дадено правомощие. Този характер на сроковете обаче не прегражда възможността да се обжалва мълчалив отказ, когато административният орган не се е произнесъл в срок. В конкретния случай безспорно е налице мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе и след като специалният закон - ЗООС, не е изключил изрично обжалването по съдебен ред на отказите, то те подлежат на съдебен контрол по обща клауза.
Производството пред административния орган - фактическият състав по оценка на въздействието на инвестиционното предложение на жалбоподателя върху околната среда, е достигнало своята завършваща фаза, извършени са всички установени от специалния закон действия за издаване на крайно решение и бездействието на министъра на околната среда и водите следва да се тълкува като неправомерен мълчалив отказ.
В случая, предвид спецификата на административните актове по ЗООС и процедурата за тяхното вземане, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до установяване наличието на всички законови предпоставки за окончателното произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на решението. Поради тези специфики и необходимостта от експертно познание в областта, съдът не може да реши въпроса по същество, респективно да задължи органа да издаден позитивен за жалбоподателя акт.
Водим от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 3 от З., Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на министъра на околната среда и водите за вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда на направено от [фирма], [населено място] инвестиционно предложение по заявлението от 22.04.2004 година.
ВРЪЩА административната преписка на министъра на околната среда и водите, като го задължава да се произнесе с решение по оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Особено мнение: