РЕШЕНИЕ

2292
София, 07.03.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдиятаВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 11033/2006. Document Link Icon


Производството по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) е образувано по касационна жалба на Главния секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу решение от 26.06.2006 г., постановено по адм. дело № 1796/2005 г. по описа на Софийския градски съд (СГС), ІІІ "б" състав.
С атакуваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 88 от 30.12.2004 г. на касатора, в частта с която на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), на Ян Х., гражданин на Х., е отказано предоставянето на протокол от проведеното заседание на В. във връзка с обсъжданията и препоръките относно доклада за О. на инвестиционно предложение "Изграждане на А. Б.".
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение на СГС е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 11 от ЗВАС. Поддържа се, че търсената информация е свързана с оперативната подготовка на акта по О. и няма самостоятелно значение, т.е. налице са основанията за ограничаване на достъпа в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.
Ответникът по жалбата, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение на СГС да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, срещу годен за касационно обжалване съдебен акт, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със заявление от 17.12.2004 г. Ян Х. - поданик на Х. е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като бъде снабден с копие от препоръките, направени от Висшия Екологичен експертен съвет (В.) на МОСВ към министъра на околната среда и водите относно инвестиционното предложение за строителството на А. "Б." (т. 1), както и с копие от решение за Оценка на въздействието върху околната среда (О.) на инвестиционното предложение за строителството на А. "Б." (т. 2).
С решение № 88/30.12.2004 г. на Главния секретар на МОСВ на заявителя е предоставена в пълен обем информацията по т. 2 от заявлението. Искането по т. 1 е оставено без уважение по съображения, че търсената информация е свързана с оперативната подготовка на решението по О., няма самостоятелно значение, поради което и по аргумент на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до нея е ограничен.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил акта на Главния секретар на МОСВ в частта, с която е отказано да бъде предоставен достъп до обществена информация по пункт 1-ви от заявлението на Ян Х. и е върнал преписката, задължавайки органа да предостави пълен достъп до исканата информация. В мотивите на акта е посочено, че редът и условията на предоставяне на достъп до информация за околната среда е регламентиран в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който е специален спрямо ЗДОИ. Анализирайки разпоредбата на чл. 20 от ЗООС, визираща лимитативно основанията за отказ на достъп до информация за околната среда съдът е приел, че задълженият субект не е обсъдил налице ли са предпоставките по чл. 20 ЗООС, чието наличие обуславя възможността да откаже достъп до специфичната по своя характер и обществено значение информация за околната среда. Развил е и събражения, че незаконосъобразно задълженият субект се е позовал на разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, игнорирайки специалната норма на чл. 102 от ЗООС, задължаваща МОСВ да води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по О., включително за общественото обсъждане, издаденото решение по О. и за извършения контрол по изпълнение на решенията по О.. До създаването на публичния регистър, с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите е определен ред за съхраняване и предоставяне на тази информация.
Решението е правилно.
С оглед първостепенната значимост на регулираните със ЗООС обществени отношения и конституционно предвиденото право на здравословна и благоприятна среда, в съответствие с установените стандарти и нормативи, с глава ІІ от ЗООС е регламентиран достъпа на всеки правен субект до наличната информация за околната среда. Легална дефиниция на понятието "информация за околната среда" е дадено с разпоредбата на чл. 19 от ЗООС, а допустимите ограничения на правото на достъп до такава информация са визирани в нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от с.з.
За да постанови обжалвания отказ да предостави търсената от заявителя (ответник по касационната жалба) информация, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Както правилно е приел решаващият съд, отказът е незаконосъобразен, т.к. информацията касае компоненти на околната среда по смисъла на чл. 4 от ЗООС и не е свързана с оперативна подготовка на актовете (решения по О.). За да попадне в приложното поле на цитираната законова разпоредба, информацията следва да представлява по съществото си мнение, препоръка, становище, изготвена от или за органа и насочена към подготовка за приемане на съответния окончателен акт, респ. - да е лишена от самостоятелен характер и правно значение. Обсъждането на изготвения доклад за О. на инвестиционно предложение "Изграждане на А. Б.", провеждано от орган по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗООС е етап от процедурата по приемане на решение по О. (А..: чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на О.), поради което съставеният в тази връзка протокол няма белезите на подготвителен документ, изготвен от помощен орган с оглед издаване на крайния акт. Протоколът от проведеното обсъждане на В. (приложен междувпрочем на л. 16 от делото), освен че отразява изказаните мнения и препоръки на участвалите лица, съдържа решение № І-8/2004 г., с което е предложено на министъра да одобри осъществяването на инвестиционното предложение за строителство на А. "Б.", на площадка "Б." при ядрена технология тип А - леко-водна ядрена технология, базирана на използването на обогатен уран по изотоп 235 U като гориво и на вода под налягане като забавител и топлоносител при максимална електрическа мощност на реакторите 2000 МW и инвеститор [фирма], С..
След като описаната информация от заседанието на В. по протокол № 8/11.11.2004 г. е свързана с влиянието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда и не попада в някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 1 ЗООС, правото на достъп до нея не може да бъде ограничавано. С оглед целта на създаването си тази информация е публична по своя характер и обективирана в решение на основния състав на В., ведно с аналитичните коментари на водещи експерти в съответната област, има важно обществено значение, поради което задълженият субект е следвало да я предостави по надлежния ред на заявителя. При положение, че с разпоредбата на чл. 102 от ЗООС е дефиниран принципът на публичност на данните, касаещи процедурата по О., правото на достъп до информацията, свързана с решенията, засягащи околната среда не може да бъде ограничавано извън случаите, визирани в чл. 20 от ЗООС. Обратното тълкуване не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗООС, доколкото последната препраща единствено към процедурата, предвидена в глава ІІІ от ЗДОИ за предоставяне на достъп до обществена информация, но не и към основанията за отказ, регламентирани в общия закон (А..: чл. 37 ЗДОИ).
Развитите в съдебно заседание оплаквания на ответника по касационната жалба, че СГС не е обсъдил приложението на Орхуската конвенция и произтичащите от този международен акт задължения на административните органи, свързани с опазването на околната среда, не следва да бъдат обсъждани.
На първо място - с оглед правния резултат по делото, Ян Х. няма правен интерес да атакува решението на СГС, нито да подлага на критичен анализ мотивите му. Независимо от съображенията за това, произнасянето на съда с диспозитива на постановеното решение, с което се отменя отказа на Главния секретар на МОСВ да предостави търсения достъп до обществена информация, е в полза на Х.. Оспорването само на мотивите не се допуска, т. к. те съставляват неразделна част от постановения съдебен акт.
На второ място - по приложението на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ДВ, бр. 33 от 2004 г.), Върховният административен съд вече се е произнасял - В.: Решение № 8655/6.10.2005 г. по адм.д. № 6927/05 г. на пето отделение. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, цитираната Конвенция е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Макар и без да се позове изрично на Конвенцията, решаващият съд обосновано е приел отказа за достъп до обществена информация за незаконосъобразен и мотивите му в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция.
При постановяване на атакуваното решение не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релеватните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Софийския градски съд, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.06.2006 г., постановено по адм.д. № 1796/2005 г. на на Софийския градски съд, ІІІ "б" състав.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: