Ново Р/О: Ново Р/О, 271 / 09.1.2008


РЕШЕНИЕ

9160
София, 04.10.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело 4593/2007. Document Link Icon


Производството е по Глава десета на дял Трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя И. И. Т., срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (О.) на инвестиционно предложение на дружеството с вх. № О.-945/28.04.2007 г. за "Производство на електроенергия чрез изграждане и експлоатация на ВЕЦ на течащи води на река А. в землището на [населено място] и [населено място], Хасковска област".
По развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание аргументи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на задължения административен орган, се прави искане за отмяната му.
Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, съобразно предписанието на чл. 168, ал. 1 от АПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените по делото доказателства е видно, че дружеството - жалбоподател е депозирало до министъра на околната среда и водите искане с вх. № О.-945/28.03.2007 г. за преценяване на необходимостта от извършване на О. на инвестиционно предложение за производство на електроенергия чрез изграждане и експлоатация на ВЕЦ "Е. - 1" и ВЕЦ "Е. - 2" на течащи води на река А. в землището на [населено място] и [населено място], [община], Хасковска област. Към заявлението е приложена изискуемата се информация по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на О. (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 25/18.03.2003 г.). Представена е и кореспонденция с РИОСВ, Х., където първоначално е било подадено заявление с идентично искане, като възложителят на инвестиционното предложение е уведомен, че засягането на защитените местности "Черната скала" и "Момина скала" обосновават компетентността на министъра да се произнесе по искането - по аргумент на чл. 93, ал. 1, т. 5 от ЗООС.
С обективиране на описаните действия, установени от специалния закон като материалноправни предпоставки за издаване на решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, фактическият състав на чл. 93, ал. 2 - 4 от закона (респ. - Глава ІІ от Наредбата) за преценка необходимостта от извършване на О. на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател, е завършен. С неговото финализиране започва да тече и срокът по чл. 93, ал. 5 от ЗООС за постановяване на решение от компетентния орган - в случая министърът на околната среда и водите. Съгласно цитираната разпоредба органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на О. в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 93, ал. 1, т. 5, като публично обявяват мотивите за своята преценка. По делото няма спор, че до този момент административният орган не се е произнесъл с надлежно решение, при все че срокът е изтекъл.
Министърът на околната среда и водите е задължен субект по смисъла на чл. 93, ал. 2, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗООС, оторизиран да се произнесе с административен акт по искането за преценка необходимостта от извършване на О., поради което бездействието му не е правно ирелевантно. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 93, ал. 5 от ЗООС императивно задължава субектите по ал. 2 и 3 да се произнасят с надлежен акт, обявявайки публично мотивите за преценката си, министърът на околната среда и водите е бил длъжен изрично да се произнесе в нормативно определения срок по така внесеното искане за преценка необходимостта от извършване на О. на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател. В ЗООС не съществува правило, което да урежда липсата на произнасяне от задължения субект в установения срок. При липса на норма в този специален закон, изключваща приложението на общото административнопроцесуално правило, в случаите, когато задължените субекти по чл. 93, ал. 5 от ЗООС не се произнесат в срок по внесеното от възложителя на инвестиционно предложение, ще е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е единственият правен механизъм за принуждаване на задължените по чл. 93 от ЗООС субекти да осъществят вмененото им със закона произнасяне в сроковете и във формата по чл. 93, ал. 5. В същия смисъл е и съдебната практика, намерила израз в решение № 7566/13.07.2007 г. по адм.д. № 3216/2007 г. и решение № 4216/26.04.2007 г. по адм.д. № 11568/2006 г. на петчленни състави на ВАС, Втора колегия.
Като не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на възложителя на инвестиционното предложение по чл. 93, ал. 1, т. 5 за преценка необходимостта от извършване на О., министърът на околната среда и водите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, според които произнасянето се извършва с мотивирано решение, съдържащо нормативноустановени реквизити. С оглед жизненоважната цел за опазване на околната среда, мълчалив отказ по ЗООС е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 93, ал. 5 от ЗООС. С оглед характера на административните актове по този специален закон и процедурата за тяхното приемане, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до проверка съществуването на законоустановените предпоставки за произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на решението.
Независимо от изхода на спора, разноски в производството не се претендират и не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда на внесено от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], инвестиционно предложение за "Производство на електроенергия чрез изграждане и експлоатация на ВЕЦ на течащи води на река А. в землището на [населено място] и [населено място], Хасковска област".
ВРЪЩА преписката на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК - за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: