РЕШЕНИЕ

10663
София, 02.11.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РАДКОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Николай Николов
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 6973/2007. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] срещу решение от 11.03.2007г., постановено по адм. д. № 96/2006г. от Хасковския окръжен съд. Касационното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради необосноваността му. Иска се отмяна на решението на Хасковския окръжен съд и постановяване на ново по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на кмета на Х. против решение № ХА-31-ПР/2006г. на директора на РИОСВ.
Ответникът-кметът на [община] не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна- [фирма] не взема становище по жалбата, заинтересованата страна-Българско дружество за защита на птиците представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С оспорения съдебен акт Хасковският окръжен съд отменя решение № ХА-31-ПР/2006г. на директора на РИОСВ [населено място], с което административнят орган решава да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на малка водно-електрическа централа (МВЕЦ) за добив на електроенергия на р. Х." в землището на [населено място]. За да постанови този резултат окръжният съд приема, че административният акт не съдържа мотиви относно всички критерии, посочени в разпоредбата на чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), през призмата на които се преценява необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда.
Крайният извод е правилен.
Производството пред административния орган е инициирано с уведомление от 06.12.2005г. от фирма [фирма] [населено място] до директора на РИОСВ [населено място] за инвестиционно предложение за изграждане на малка водно-електрическа централа с цел добив на електроенергия. Поискано е с молба от същата дата становище от административния орган относно необходимостта от оценка на въздействието на околната среда. От данните по административната преписка и от заключението на изслушаната по административното дело експертиза се установява, че местоположението на инвестиционното предложение не засяга директно защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. Предвид характера на инвестиционното предложение като такова по чл. 92 т. 1 от ЗООС компетентният орган да се произнесе по необходимостта от О. на това предложение е директорът на РИОСВ по аргумент от разпоредбата на чл. 94 ал. 1 т. 2 от ЗООС и съобразно критериите за компетентност по приложение № 1. Следователно съображенията на първоинстанционният съд изложени в мотивите на решението досежно некомпетентността на издадетя на акта не намират опора в закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Необходимостта от извършване на О. на направеното от фирма "МВЕЦ-Х." [населено място] инвестиционно предложение следва да бъде преценена съобразно лимитативно изброените в нормата на чл. 93 ал. 4 от ЗООС критерии. Издаденото от директора на РИОСВ решение не съдържа мотивна част по критериите, посочени в чл. 93, ал. 4, т. 3 от ЗООС, предвид заключението на неоспорената експертиза за близостта на обекта до защитени територии. Органът не излага фактически съображения за способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на намиращите се в близост защитени със закон територии и местообитания. Не са посочени и характеристиките на потенциалните въздействия (чл. 93, ал. 4, т. 4 от ЗООС). Игнориран е и негативния обществен интерес от предложението (чл. 93, ал. 4, т. 5 от ЗООС).
Липсата на мотиви по съществените елементи на решението на административния орган, посочени по-горе обуславят незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснато съществено процесуално нарушение.
За да породи правни последици властническото волеизявление, обективирано в административния акт то следва да бъде направено само по предписания от съответния закон начин. В случая ЗООС изисква писмена форма, която следва да отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК. Мотивите са част от формата на акта-това са фактическите и правни основания за издаването му. Те трябва да бъдат достатъчно конкретни, обосноваващи съображенията, които ръководят органа да издаде административния акт. Пропуските в мотивите в конкретния казус не позволяват да бъде проверено волеизявлението на директора на РИОСВ защо преценява, че не е необходима оценка на въздействието на околната среда.
Като разсъждава по този начин и отменя оспорения акт първоинстанционният съд постановява правилно съдебно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде потвърдено с настоящото решение.
Водим от горното, Върховният административен съд


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.03.2007г., постановено по адм. д. № 96/2006г. от Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



Особено мнение: