РЕШЕНИЕ

13269
София, 21.12.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РАДКОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от председателяМАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело 8077/2007. Document Link Icon


Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на "Б. Р. Манганийз М." - О. [населено място] против решение от 11.05.2007 година, постановено по адм. дело № 542/2004 година на Варненския окръжен съд.
Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
Ответникът - директорът на РИОСВ [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
Заинтересованата страна - [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Заинтересованата страна - кметът на [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение Варненския окръжен съд е отменил решение № 1-1/96/2004/01.03.2004 година на директора на РИОСВ [населено място], с което е одобрено инвестиционно предложение "Строителство на мина и добив на манганова руда" в землището на [населено място], [община] с инвеститор [фирма]. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:
Административното производство е образувано по молба на [фирма] с искане за съгласуване на проект за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Б. река". С писмо изх. № 3153/13.11.2003 година на директора на РИОСВ В. е открита процедура за обществено обсъждане на доклада за оценка и въздействие върху околната среда по инвестиционното предложение "Строителство на мина и добив на манганова руда" в землището на [населено място], като в писмото са дадени указания за изпълнение на съответната процедура. С писмо № 058/КС/21.11.2003 година жалбоподателят е уведомил административния орган за насрочена среща за обществено обсъждане на доклада по О., като с протокол от 15.12.2003 година са отразени направените обсъждания на този доклад. Със заповед № 23/09.02.2004 година директорът на РИОСВ В. е насрочил заседание на Експертния съвет, като е представено и писмено становище на "Б. дирекция за черноморски район" с център В., в което е дадено положително решение по доклада за О.. Заседанието на Експертния съвет е проведено на 17.02.2004 година, на което е взето решение да бъде одобрен предложения проект. Процедурата е завършила с издаването на оспореното пред окръжния съд решение на директора на РИОСВ за одобряване на инвестиционното предложение на жалбоподателя.
Като е обсъдил така събраните доказателства и е преценил законосъобразността на оспореното решение, В. е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени и водят до незаконосъобразност на административния акт.
Касационната инстанция възприема изцяло фактите по делото, които не са оспорени от страните, както и правните изводи на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се прави оплакване, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, тъй като жалбата на [фирма] пред В. е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 99, ал. 6 от ЗООС. Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС /в редакцията й на ДВ, бр. 91 от 2002 г./ предвижда, че заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на З. или ЗВАС в 14-дневен срок от съобщението по ал. 4. Към административната преписка липсват доказателства, от които да се установи кога оспореното решение /постановено на 1.03.2004 г./ е съобщено на жалбоподателя пред окръжния съд, но той е обжалвал същото в 7-дневния срок по чл. 22, ал. 1 от З. пред висшестоящия административен орган с жалба от 08.03.2004 година, който се е произнесъл по жалбата с решение № 37/13.04.2004 година, за което също няма данни кога е съобщено на [фирма]. Жалбата до окръжния съд е подадена чрез административния орган на 23.03.2004 година. От 08.03.2004 година е започнал да тече 7-дневния срок за произнасяне на висшестоящия административен орган, който е изтекъл на 15.03.2004 година и от тази дата е започнал да тече 14-дневния преклузивен срок за обжалване на административния акт пред съда съгласно чл. 37, ал. 1 от З.. Следователно жалбата е подадена в срок и съдът се е произнесъл по нея с решение, което е допустимо. Неправилно е и твърдението, че в ЗООС не се предвижда обжалване по административен ред на постановените актове по издаване на решение за оценка на въздействието върху околната среда. Чл. 99, ал. 6 от ЗООС препраща към З. и ЗВАС за реда и начина на обжалване на административните актове и при липса на изрично изключване на административния ред на обжалване със специалния закон, важат общите правила на процесуалния закон - З. /отм./, в който се включва и обжалването по административен ред.
Конкретни оплаквания за неправилност на решението не се сочат в касационната жалба. При проверката за правилност на решението касационната инстанция счита същата за съответстващо на разпоредбите на материалния и процесуален закон.
Правилно В. е обсъдил като приложими разпоредбите на чл. 92-102 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейност и технологии /ДВ, бр. 25 от 18.03.2003 година/ - заглавието изменено на Наредба № 4 от 07.07.1998 година за оценка на въздействието върху околната среда. В раздел ІІІ - Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения /чл. 92-102/ от ЗООС е дадена уредбата на реда и сроковете при извършване оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения.
Правилни са изводите на първонистанционния съд за допуснати нарушения на процедурата по извършване оценка на въздействието върху околната среда, визирани в разпоредбите на чл. 92-102 от ЗООС и Наредба № 4 /в редакцията й на издаване на обжалваното решение/: нарушаване на разпоредбите на чл. 9, ал. 5, и чл. 10 от наредбата; липсата на императивно предвидени изисквания в Наредба № 7/1992 година за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, необходими санитарно-хигиенни норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда по отношение на предвидената в инвестиционното предложение "работна площадка за геологопроучвателна дейност" - в случая е било налице отрицателно становище на Х. Д. във връзка с изискванията на посочената Наредба, което не е било представено на административния орган. Освен това административният орган има задължение да извърши проверка и да събере всички относими към спора факти и доказателства за тях, което в случая не е извършено.
Предвид на изложеното, оспореното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.05.2007 година, постановено по адм. дело № 542/2004 година на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: