Ново Р/О: Ново Р/О, 12471 / 19.11.2008


РЕШЕНИЕ

8913
София, 22.07.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело 13047/2007. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 127, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на Национално движение “Е.”, представлявано от заместник председателя П. П., против Решение № 162-НО-ИО-АО/2007 г. от 29.10.2007 г. на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините М., К., Б., Б., Л., Ч., Г. Д., Б., М., В., Я.” – [населено място].
В жалбата са наведени доводи за постановяване на оспореното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че административният орган не е изпълнил изискването на чл. 120, ал. 4 от ЗООС, тъй като изготвеният и одобрен през 2000 г. Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (доклад за О.) касае единствено инвестиционно предложение „Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”, докато предмет на обжалваното комплексно разрешително е регионално депо, чиито параметри не са включени в обхвата на проведената процедура по О.. Жалбоподателят счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 123, ал. 3 от ЗООС във връзка с чл. 97, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 7 от 25.05.1992 г. на министъра на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (по-надолу - „Наредба № 7/1992 г.”, обн., ДВ, бр. 46 от 4.06.1992 г., съответно изм. и доп.). В тази връзка твърди, че не е спазена хигиенно-защитната зона от 3000 м. за обекта, като в случая отстоянието на инсталацията от най-близкото населено място и от хранително-вкусовите цехове е 850 м. В жалбата е отразено, че административният орган не е отговорил на представените от НД „Е.” писмени становища по горепосочените въпроси.
Въз основа на изложените оплаквания за незаконосъобразност на административния акт се иска неговата отмяна и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне със задължителни указания на съда.
Ответникът – министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Навежда доводи за недопустимост на оспорването, алтернативно – моли за отхвърлянето му като неоснователно. Подробни съображения развива в депозираните писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - [община] чрез пълномощника й по делото, счита жалбата за недопустима, а по същество – за неоснователна. Прави искане за присъждане на деловодните разноски.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.
Неоснователни са релевираните в хода на съдебното производство възражения за липса на правен интерес у оспорващия по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. Наличието на такъв интерес, като положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, следва да бъде доказано във всеки конкретен случай. По аргумент на чл. 147 от АПК, очертаващ кръга от лицата, притежаващи право на оспорване на административните актове пред съда, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Следователно пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на административния акт имат лицата, засегнати от него, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. Именно отчитайки спецификата на обществените отношения в областта на опазването на околната среда, законодателят е очертал в дефинитивната норма на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС съдържанието на понятието “засегната общественост" във връзка с предвидената задължителна процедура за достъп до заинтересованите лица и на обществеността до заявлението и проекта за издаване на комплексно разрешително. Видно от формулировката на понятието, същото обхваща максимално широк кръг субекти. Според цитирания законов текст “засегната общественост” е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство, т.е. по силата на специалния закон природозащитните организации са квалифицирани като потенциално засегнати лица във връзка с производствата, регламентирани в ЗООС, в това число и тези по издаване на комплексни разрешителни.
Изложеното води на извод, че за жалбоподателя съществува правен интерес от обжалване на решението, с което министърът на околната среда и водите е постановил издаването на комплексно разрешително за процесното регионално депо. Правният интерес на НД “Е.” от оспорване на индивидуалния административен акт произтича от предмета и целите, за които е учредено движението и осъществяваната от него дейност като неправителствена природозащитна организация. Поради това следва да се приеме, че издаването на разрешително за експлоатация на инсталация по приложение № 4 на ЗООС накърнява правната сфера на жалбоподателя, още повече като се имат предвид и възраженията му до МОСВ по повод изграждането и експлоатацията на депото. Интересът на националното движение от обжалване на процесното решение се извежда и от клаузите на Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, в сила за Република България от 16.03.2004 г. и станала част от вътрешното ни законодателство, предвиждаща достъп на гражданите и организациите, включително на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, до съдебна защита във връзка с въпроси, касаещи околната среда.
По изложените съображения жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият тричленен състав на ВАС прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало с подаването на заявление (вх. № 160-МО-485/25.01.2006 г.) от оператора - [община] до Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС/Агенцията) за издаване на комплексно разрешително за Регионално депо за неопасни отпадъци, [населено място].
С писмо, изх. № 160-МО-485/01.02.2006 г., изпълнителният директор на ИАОС е представил заявлението на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – [населено място] и на Басейновата дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център – [населено място] (БДУВ) за становище относно формата и съдържанието на същото. В получените писмени становища (вх. № 160-МО-485/20.02.2006 г.; № 160-МО-485/24.02.2006 г.) са посочени конкретни неточности и непълноти в подадената документация, налагащи преработването й. На 07.04.2006 г. представители на ИАОС, РИОСВ и БДУВ са извършили проверка на място за съответствие с изложените в заявлението данни, резултатите от която са отразени в Протокол от 18.05.2006 г.
Във връзка с проверката на редовността на заявлението и приложената към него информация, с писмо от 19.05.2006 г. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил кмета на [община] за необходимостта от коригиране и допълване на внесената документация, съгласно дадените писмени указания, приложени към уведомлението. В рамките на указания 30-дневен срок, на 20.06.2006 г. операторът е представил преработено заявление, по повод на което с писмо, изх. № 160-МО-485/27.06.2006 г., Агенцията е уведомила заявителя, че всички пропуски и несъответствия са отстранени.
Във връзка с откритата процедура по издаване на комплексно разрешително на [община] за Регионално депо за неопасни отпадъци, [населено място], с писмо от 11.07.2006 г. изпълнителният директор на ИАОС е дал на оператора указания за осигуряване на обществен достъп до окончателния вариант на заявлението чрез публикуване до 20.07.2006 г. в местен вестник на съобщение по образец, предоставяне на разположение на документацията в периода от 21.07.2006 г. до 19.08.2006 г. в сградата на [община] и в публичния информационен център на Агенцията при условията на равнопоставеност на достъпа и изпращане на получените становища в ИАОС в срок до 25.08.2006 г.
С писмо, изх. № 160-МО-485/30.10.2006 г., изготвените проекти на комплексно разрешително и на техническата оценка към него са изпратени за вътрешно съгласуване с дирекциите от администрацията на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с РИОСВ – М. и БДУВ – П.. Проектът е изпратен за становище и на [община] в качеството й на оператор.
Видно от писма на директора на ИАОС, с изх. № 160-МО-485/05.12.2006 г., в периода 11.12.2006 г. – 09.01.2007 г. е обявен обществен достъп до проекта на комплексно разрешително.
По представената документация са получени становища, бележки и предложения (приложени по делото) както от оператора, така и от директорите на РИОСВ – М., БДУВ-П. и съответните дирекции при МОСВ, във връзка с което са организирани експертни срещи и са проведени консултации, отразени в съставени за целта протоколи, а от оператора е изискана и съответно внесена допълнителна информация. По коригираните съобразно бележките варианти на проекта отново е проведена съгласувателна процедура. Въз основа на анализ на получените експертни становища и след уточняване на конкретните текстове по окончателния вариант на проекта на комплексното разрешително за процесното регионално депо, директорът на ИАОС е направил предложение до министъра на околната среда и водите (изх. № 160-МО-485/29.10.2007 г.) да издаде на оператора – [община] комплексно разрешително за обект „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините М., К., Б., Б., Л., Ч., Г. Д., Б., М., В., Я.” – [населено място]. По проекта на решение за издаване на комплексно разрешително е постъпило мотивирано особено мнение от дирекция „Управление на отпадъците” в МОСВ относно формулировката на предвиденото в разрешителното условие по т.3.4.3. Във връзка с последното в едно от писмата си по координация на процедурата ИАОС е посочила новата редакция в пункт 16.6. от проекта на комплексното разрешително, като съответстваща на изложената в особеното мнение позиция.
С Решение № 162-НО-ИО-АО/2007 г. от 29.10.2007 г., на основание чл. 120 от ЗООС и чл. 16, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, министърът на околната среда и водите е издал комплексно разрешително на [община] за изграждане и експлоатация на следната инсталация по т. 5.4. от приложение № 4 на ЗООС: „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините М., К., Б., Б., Л., Ч., Г. Д., Б., М., В., Я.” – [населено място], при условията, съдържащи се в разрешителното.
При така установените фактически обстоятелства и извършената служебна проверка на законосъобразност на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата срещу процесния административен акт за неоснователна
Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 на ЗООС е нормативно регулирана дейност, за която в законодателството е въведен специален разрешителен режим. Производството по издаване на комплексно разрешително, като условие за допускане осъществяването на дейността, е регламентирано в чл. 117 и сл. от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР/Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗООС, издаването на комплексно разрешително за обекти, включени в приложение № 4 на същия закон, е в правомощията на министъра на околната среда и водите. В този смисъл оспореното решение безспорно е постановено от компетентен административен орган.
В ЗООС (чл. 123) и в Наредбата към него е предвидена специална форма на акта в хипотезата на издаване на комплексно разрешително. Видно от съдържанието на решението и приложеното към него разрешително, обективираното в административния акт властническо волеизявление е облечено в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, съгласно въведения в приложение № 5 на Наредбата образец.
При постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в специалната нормативна уредба по околна среда. Решението е издадено след провеждане на посочените в наредбата етапи при спазване на последователността, установена в чл. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Анализът на нормите сочи, че след подаване на заявление от заинтересованото лице производството по издаване на комплексно разрешително се развива в три фази: 1) разглеждане и проверка на данните в заявлението и допълването му при необходимост; 2) осигуряване на обществен достъп до заявлението и 3) издаване на крайния, завършващ административното производство акт – комплексно разрешително или решение за отказ да бъде издадено такова, и осигуряване на достъп на заинтересованите лица до него. Правната рамка на отделните етапи, уредени в наредбата, води имплицитно на извод, че процесуалните действия в първата, подготвителна фаза са от компетентността на директора на ИАОС, който в случая е орган по разглеждане и проверка на заявлението.
С оглед констатираните нередовности в документацията, на основание чл. 10, ал. 4 от наредбата органът по разглеждане и проверка на заявлението е дал на кмета на [община] писмени указания за корекция и за допълнително необходима информация. В изпълнение на чл. 11, ал. 1 от наредбата, след представяне от страна на оператора на преработено заявление, директорът на ИАОС е уведомил същия, че несъответствията са отстранени и производството е преминало в следващия етап – изготвяне на проект на комплексно разрешително и съгласуването му с дирекциите в МОСВ, съответната РИОСВ и БДУВ (чл. 12, чл. 14 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от наредбата). Видно от материалите в административната преписка, в хода на съгласувателната процедура са получени становища, подкрепящи издаването на исканото разрешително с конкретни бележки по проекта, които са отразени в крайния акт след проведени срещи между заинтересованите страни и допълнително изискана от оператора информация, с цел пълно, всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка. Задължението за осигуряване на обществен достъп до окончателния вариант на заявлението и проекта на комплексно разрешително със съответната документация към тях, е изпълнено според приложените по делото писма. Съобразявайки данните в преписката и разпоредбите на чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 3 от наредбата, директорът на ИАОС е изготвил предложение до компетентния орган за издаване на комплексно разрешително на [община]. Въз основа на цялата документация по случая и предложението на ИАОС министърът на околната среда и водите е постановил процесното решение, с което на оператора е издадено исканото разрешително.
При това положение настоящият състав намира, че не са налице отклонения от регламентираната в специалния закон процедура.
Досежно развитите в жалбата оплаквания за издаване на процесното решение в противоречие с материалния закон, същите не се споделят от съда. Постановеният от министъра на околната среда и водите правен резултат съответства на събраните доказателства, установените фактически констатации, приложимите материалноправни норми и целта на закона. В представената документация не се съдържат данни, индикиращи наличието на пречки или на някое от изрично посочените в ЗООС основания за отказ да бъде издадено исканото комплексно разрешително.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, очертаващ доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото административна преписка се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи извод за осъществяване на елементите от сложния фактически състав по издаването на позитивен за заявителя акт. Следователно административният орган е установил с надлежни доказателства материалноправните предоставки за издаване на комплексното разрешително и главните за спора факти. След като е изпълнено изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на недоволното от административния акт лице е да обори констатациите на органа, като ангажира съответни доказателства, за да установи съществуването на други положителни факти или най-малкото – да направи доказателствени искания в подкрепа на твърденията си. Представените от жалбоподателя доказателства не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Общите, неконкретизирани твърдения за неспазване на хигиенно-защитната зона за депото са недоказани. Жалбоподателят дори не е посочил кое населено място и хранително-вкусов цех има предвид, нито е ангажирал доказателства, че отстоянието на обекта от него е 850 м. Данни, оборващи твърдението за намаляване на отстоянието от 3000 м. от урбанизирана територия, се съдържат в доклада за О. (стр. 20, стр. 24), в който е отразено, че съоръжението е разположено на около 3,5 км. (3500 м.) източно от [населено място]. В тази връзка и предвид оплакването за нарушение на чл. 123, ал. 3 от ЗООС, което жалбоподателят свързва с правилата на ЗУТ и Наредба № 7/1992 г., следва да се отбележи, че необходимите условия, визирани в разглежданата разпоредба, касаят гарантиране съответствието на инсталацията със специфичните изискванията по специалния закон, а именно - ЗООС (респективно – наредбата по чл. 119 от ЗООС), а не тези по други отраслеви закони и подзаконовите нормативни актове към тях, прилагани от съответните специализирани административни органи. Аргументи за този извод се черпят от нормата на § 1, т. 39 от ДР на ЗООС, съдържаща легална дефиниция на понятието “комплексно разрешително”, според която същото е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма от ЗООС. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4 от същия закон. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата. При това положение възраженията на неправителствената организация са необосновани, не кореспондират на събрания доказателствен материал и на специалния закон, на плоскостта на който се извършва контролът за законосъобразност на акта.
На следващо място, неоснователно е твърдението в жалбата за противоречие на разрешителното с разпоредбата на чл. 120, ал. 4 от ЗООС, поради несъвпадане на обхвата на доклада по О. за инвестиционно предложение „Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]” и обхвата на инсталацията, предмет на комплексното разрешително.
Според чл. 120, ал. 4 от ЗООС компетентният за издаване на комплексното разрешително орган осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от О. при издаване на разрешителното. Това законово предписание е доразвито в Наредбата по чл. 119 от ЗООС. Съгласно чл. 8, ал. 5 от НУРИКР, при наличие на издадено решение по оценка на въздействието върху околната среда (О.) или на преценка за неизвършване на О. те се представят заедно със заявлението, като резултатите от извършената О. могат да се включат в него. В чл. 13, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт се сочи, че комплексното разрешително отразява съответно резултатите от извършена О., в т.ч. заключенията от доклада за О. и условията в решението по О.. В конкретния случай е изготвен доклад за О. и е издадено Решение по О. № 3-3/2000 г. на директора на РИОСВ – М., с което е разрешена реализацията на проект за обект “Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”, с инвеститор [община]. Не се спори, че териториалният обхват на депото (като съоръжение), за което е извършена О. и този на регионалното депо, за което е издадено комплексното разрешително, се припокриват, т.е. територията, на която е разположен обекта, в решението по О. и в комплексното разрешително, е идентична. Разликата се изразява в обема (сумарното количество) на депонираните отпадъци, респективно – във времето, за което ще бъде запълнен свободния капацитет на инсталацията. От анализа на цитираните горе разпоредби се налага заключението, че двете производства – по О. и по издаване на комплексно разрешително, не се намират в отношение на пряка обвързаност от типа причина-следствие. Съпоставката на правната им уредба сочи категорично, че О. и процедурата по издаване на комплексно разрешително имат различен предмет и цели и се провеждат на различен етап от развитието на проекта (комплексно разрешително се издава и на действаща инсталация, докато на О. подлежат само инвестиционни намерения на най-ранен етап, т.е. такава е неприложима за изградени/действащи обекти). Ето защо не може да има задължение предметният обхват на комплексното разрешително да е идентичен с този на решението по О., тъй като в противен случай издаването на комплексно разрешително би било безпредметно. Последното не повтаря О., а го надгражда, като предметът му, включително техническата оценка, е насочен към експлоатацията, действието, функционирането на практика на съответната инсталация. В самия окончателен доклад по О., приложен по делото от ответника, е отбелязано изрично: “В проекта не са посочени сумарния обем на депото, годишното количество депонирани отпадъци, степента на уплътняване и срокът на експлоатация. Всички тези въпроси са обект на проект за експлоатация на депото, а такъв в представената документация липсва. Поради това е невъзможно да се обсъжда въпросът за капацитетните възможности на площадката.” (стр. 75). Именно този въпрос е елемент от съдържанието на комплексното разрешително. Поради това правилото на чл. 120, ал. 4 от ЗООС изисква информацията от О. да се взема предвид при издаване на разрешителното по чл. 117 от същия закон. Това означава, че по смисъла на специалния закон решението по О. се отчита при издаване на комплексното разрешително, но не съвпада по съдържателен обхват с предмета на последното. В конкретния случай, доколкото предметният обхват на извършената О. за инвестиционно намерение “Реконструкция и модернизация на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]” е относим към обема и характера на издаденото комплексно разрешително за регионалното депо за неопасни отпадъци на общините М., К., Б., Б., Л., Ч., Г. Д., Б., М., В., Я., то същият е надлежно отчетен и анализиран при постановяване на обжалваното решение. Следва да се отбележи, че при промяна в първоначалното инвестиционно предложение не отпада задължението възложителя да уведоми компетентния орган по околна среда , издал решението по О. , за произнасяне относно приложимите процедури по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС. В връзка с изложеното, посоченото в жалбата различие между предмета на О. и предмета на комплексното разрешително не може да се квалифицира като порок на акта.
По отношение на довода за липса на отговор на компетентния орган (и на Европейската комисия) по становища и сигнали на жалбоподателя, същият е неотносим към предмета на настоящото производство, не касае релевантни за спора факти и не следва да бъде обсъждан.
Като е приел, че са възникнали фактите, с чието настъпване нормите на чл. 120, ал. 1 от ЗООС, чл. 2, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от НУРИКР свързват определени правни последици, административният орган е приложил правилно материалния закон.
По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата е неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направените от процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна по жалбата искания за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят Национално движение “Е.” следва да бъде осъден да заплати на същите направените в това производство разноски, както следва: 1) юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева в полза на Министерство на околната среда и водите, съгласно с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 2) адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) в полза на [община], съгласно договор за правна защита и съдействие - серия А, № 0694633/04.04.2008 г.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Национално движение „Е.” против Решение № 162-НО-ИО-АО/2007 г. от 29.10.2007 г. на министъра на околната среда и водите за издаване на комплексно разрешително за „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините М., К., Б., Б., Л., Ч., Г. Д., Б., М., В., Я.” – [населено място].
ОСЪЖДА Национално движение „Е.” да заплати на Министерство на околната среда и водите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
ОСЪЖДА Национално движение „Е.” да заплати на [община] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: