Ново Р/О: Ново Р/О, 2339 / 19.2.2009


РЕШЕНИЕ

10216
София, 08.10.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Валентина Драганова
изслуша докладваното
от председателяМАРИНА МИХАЙЛОВА
по адм. дело 6463/2008. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителите си Е. С. Р. и Д. И. Д. срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (О.) на инвестиционно предложение на дружеството с вх. №ОВОСУ-2387/18.02.2008 г. за "Изграждане на каскада "Е. Горна арда", състояща се от 15 броя Водно - електрически централи на воден обект р. А. с местонахождение в общини А., Баните и Мадан, област К. и С.". В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на задължения административен орган, и се прави искане за отмяната му.
Ответникът по делото - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От представените по делото доказателства е видно, че дружеството - жалбоподател е депозирало до министъра на околната среда и водите искане с вх. №ОВОСУ-2387/18.02.2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на О. на инвестиционно предложение за производство на електроенергия чрез "Изграждане на каскада "Е. Горна арда", състояща се от 15 броя Водно - електрически централи на воден обект р. А. с местонахождение в общини А., Баните и Мадан, област К. и С.". Към заявлението е приложена изискуемата се информация по чл. 6 ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на О. (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 25/18.03.2003 г.). Представена е и кореспонденция с РИОСВ, Х., където първоначално е било подадено заявление с идентично искане, като възложителят на инвестиционното предложение е уведомен, че Б. дирекция И. район няма възражения относно процедурата по О..
С извършване на описаните действия, установени от специалния закон като материалноправни предпоставки за издаване на решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, фактическият състав на чл. 93, ал. 2 - 4 от закона (респ. - Глава ІІ от Наредбата) за преценка необходимостта от извършване на О. на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател, е завършен. С неговото финализиране започва да тече и срокът по чл. 93, ал. 5 от ЗООС за постановяване на решение от компетентния орган - в случая министърът на околната среда и водите. Съгласно цитираната разпоредба органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на О. в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 93, ал. 1, т. 5, като публично обявяват мотивите за своята преценка. По делото няма спор, че до този момент административният орган не се е произнесъл с надлежно решение, въпреки че срокът е изтекъл. Искането е от 18.02.2008 година, едномесеченият срок е изтекъл на 18.03.2008 година, а жалбата е подадена на 27.03.2008 година .
Министърът на околната среда и водите е задължен субект по смисъла на чл. 93, ал. 2, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗООС, оторизиран да се произнесе с административен акт по искането за преценка необходимостта от извършване на О., поради което бездействието му не е правно ирелевантно. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, съгласно която непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 93, ал. 5 от ЗООС императивно задължава субектите по ал. 2 и 3 да се произнасят с надлежен акт, обявявайки публично мотивите за преценката си, министърът на околната среда и водите е бил длъжен изрично да се произнесе в нормативно определения срок по така внесеното искане за преценка необходимостта от извършване на О. на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател. В ЗООС не съществува правило, което да урежда липсата на произнасяне от задължения субект в установения срок. При липса на норма в този специален закон, изключваща приложението на общото административнопроцесуално правило, в случаите, когато задължените субекти по чл. 93, ал. 5 от ЗООС не се произнесат в срок по внесеното от възложителя на инвестиционно предложение, ще е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е единственият правен механизъм за принуждаване на задължените по чл. 93 от ЗООС субекти да осъществят вмененото им със закона произнасяне в сроковете и във формата по чл. 93, ал. 5.
Като не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на възложителя на инвестиционното предложение по чл. 93, ал. 1, т. 5 за преценка необходимостта от извършване на О., министърът на околната среда и водите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, според които произнасянето се извършва с мотивирано решение, съдържащо нормативноустановени реквизити. След като мълчалив отказ по ЗООС е недопустим, само на това основание същият подлежи на отмяна. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 93, ал. 5 от ЗООС. С оглед характера на административните актове по този специален закон и процедурата за тяхното приемане, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до проверка съществуването на законоустановените предпоставки за произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на решението.
Разноски в производството не са претендирани от жалбоподателя, поради което не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда по искане с входящ №ОВОСУ-2387/18.02.2008 година на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица].
ВРЪЩА преписката на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК - за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: