РЕШЕНИЕ

10841
София, 21.10.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Валентина Драганова
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 3776/2008. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] срещу решение № 19/08.01.2008г., постановено по адм. д. № 941/2005г. от Варненския окръжен съд. Касационното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението.
Ответникът- [фирма] чрез адв. С. оспорва касационната жалба.
Заинтересованата страна [фирма] не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С оспорения съдебен акт Варненският окръжен съд отменя решение № 6-ПР/2004г. на директора на РИОСВ [населено място], с което административният орган решава да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Кланица за Е., Д. и свине” в парцел LІІІ, пл. № 7117, кв. 9, по плана на [населено място], промишлена зона „Север”. За да постанови този резултат окръжният съд приема, че характера на инвестиционното предложение налага извършване на оценка на въздействието на околната среда.
Решението е правилно, но по следните съображения:
Производството пред административния орган е инициирано от търговско дружество [фирма] [населено място] до директора на РИОСВ [населено място] за извършване на оценка на въздействието на околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на „Кланица за Е., Д. и свине”. От данните по административната преписка и от заключението на изслушаната по административното дело експертиза се установява, че се касае до изграждане на нова сграда на нова площадка за кланица, отговаряща на европейските изисквания, която е с капацитет до 50 т. Следователно предметът на инвестиционното предложение не попада в хипотезата на чл. 92, т. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и за него не се изисква задължително извършване на оценка на въздействие на околната среда (О.). Тъй като се касае за ново строителство и предвид ежедневния обем на дейността (до 50 т) инвестиционното предложение е по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС и преценката за извършване на такава оценка по предложението на [фирма] компетентният административен орган трябва да направи през призмата на критериите, установени в разпоредбата на чл. 93, ал. 4 от ЗООС. В конкретния случай директорът на РИОСВ взема решение да не се извършва О. в нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗООС. Органът не излага фактически съображения в решението за взаимовръзката между предлаганото строителство с други предложения, в конкретния случай с това на [фирма], за определяне на подходящото местоположение при съобразяване на съществуващото ползване на земята. Не е отразен обществения интерес за това строителство, не са посочени характеристиките на потенциалните въздействия, териториалния им обхват, предвид данните по делото за нарушение на нормативнопредвидените хигиенно-защитни зони. Липсата на мотиви по съществените елементи на решението на административния орган, посочени по-горе обуславят незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснато съществено процесуално нарушение.
За да породи правни последици властническото волеизявление, обективирано в административния акт то следва да бъде направено само по предписания от съответния закон начин. В случая ЗООС изисква писмена форма, която следва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите са част от формата на акта-това са фактическите и правни основания за издаването му. Те трябва да бъдат достатъчно конкретни, обосноваващи съображенията, които ръководят органа да издаде административния акт. Пропуските в мотивите в конкретния казус не позволяват да бъде проверено волеизявлението на директора на РИОСВ защо преценява, че не е необходима оценка на въздействието на околната среда.
По изложените съображения настоящата инстанция намира оспорения пред окръжния съд административен акт за незаконосъобразен, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отмяната му следва да бъде споделен и съдебното решение бъде потвърдено.
Водим от горното, на осонвание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:


Оставя в сила решение решение № 19/08.01.2008г., постановено по адм. д. № 941/2005г. от Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


Особено мнение: