Ново Р/О: Ново Р/О, 5432 / 27.4.2009


РЕШЕНИЕ

12305
София, 17.11.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 10348/2008. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. вр. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място] против бездействието на министъра на околната среда и водите да уведоми дружество за действията, които следва да предприеме, в зависимост от преценката на компетентния орган дали инвестиционното намерение подлежи на оценка на въздействието върху околната среда (О.) или не. Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което административният орган се осъди да изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООСВ) и чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС).
Министърът на околната среда и водите е изразил становище за недопустимост на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е допустима по следните съображения:
Законосъобразността на оспорения административен акт, респективно на оспореното бездействие се преценява към момента на издаването съответно към момента, в който компетентния орган е дължал да изпълни действие, пряко произтичащо от нормативен акт. Обстоятелството, че след подаване на жалбата административният орган е постановил акт, респективно е изпълнил дължимото действие, не води до извод за липса на правен интерес от оспорването. Съгласно текста на приложимата разпоредба на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Бездействието на администрацията (неупражняването на компетентност) поначало съставлява закононарушение, като в хипотезата на чл. 257, вр. с чл. 256 попадат всички фактически действия, без задълженията за волеизявления. Защитата се реализира по процесуалния ред на Раздел II от Глава ХV на АПК и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Уреденият в чл. 257 правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването, на който следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила), както и да е установена процесуалната предпоставка за предявяването му - искане за изпълнение по чл. 256 от АПК. Обстоятелството, че след направеното оспорване е изпълнено дължимото действие е въпрос на основателност на жалбата, а не на нейната допустимост. Правният интерес не е обусловен и не може да бъде обусловен от неоснователността на оспорването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административното производство първоначално е започнало с уведомления за инвестиционни намерения на [фирма] за изграждане на МВЕЦ, на територията на общини Мадан, Баните и А..
С писмо от 11.01.2008 г. дружеството е уведомено, че предвижданите за изграждане обекти не са независими един от друг, поради което не могат да се разглеждат като самостоятелни централи и с оглед разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗООС оценките на отделните подобекти следва да се съвместят, като инвестиционното предложение се разгледа в неговата цялост. В писмото е посочено, че инвестиционното предложение попада в обхвата на т.32 от Приложение 1 на ЗООС, поради което същото подлежи на задължителна О., като компетентен да се произнесе е министърът на околната среда и водите. На дружеството е указано, че следва да внесе в МОСВ уведомление за цялостното му инвестиционно предложение, оформено съгласно чл. 4, ал. 3 от НУРИОВОС и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, посочени и са документите, които следва да се представят.
На 18.02.2008 г., в изпълнение на указанията дадени в описаното писмо, дружеството е внесло в МОСВ уведомление вх. № ОВОСУ-2387/2008 г. за цялостното му инвестиционно предложение с оглед извършване на процедурата по О..
С писмо изх. № ОВОСУ - 3287/10.10.2008 г. министърът на околната среда и водите отново е уведомил жалбоподателя, че инвестиционното предложение попада в т. 32 от Приложение № 1 към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС и подлежи на задължителна О., както и че част от инвестиционното предложение попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и в територията на две защитени зони. От възложителя е изискано да представи допълнителна информация по смисъла на чл. 6, ал. 2 от НУРИВ.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е неоснователна. С последната дружеството е оспорило бездействието на министъра на околната среда и водите по преписка ОВОСУ-2387/2008 г. за действие дължимо съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от НУРИОВОС, съгласно което въз основа на уведомлението по чл. 4 компетентният орган определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС, в т.ч. за издаване на комплексно разрешително, когато такова се изисква. Компетентният орган в срок до 14 дни информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва да предприеме. По несъмнен начин по делото е установено, че преди внасяне на уведомлението за цялостното инвестиционно предложение, административният орган е уведомил жалбоподателя, че инвестиционното предложение попада в Приложение 1 към чл. 81, ал.1, т. 2 от ЗООС. Нормата на чл. 92, ал.1, т.1 от ЗООС императивно регламентира, че О. задължително се извършва на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1. Следователно в случая не са налице хипотезите на чл. 93 от ЗООС, при които административният орган следва да извърши преценка и съответно да се произнесе с решение дали следва да се извърши или не О. на инвестиционното предложения, а самият законодател е постановил задължително извършване на О. в случаите на чл. 92, ал.1, т. 1 от ЗООС. За това обстоятелство, жалбоподателят е уведомен, както с писмо от 11.01.2008 г., така и писмо от 10.10.2008 г. И с двете писма на административния орган дружеството е уведомено за действията, които следва да предприеме и документите, които следва да представи.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие на административния орган за уведомяване на дружеството за последващите действия, които следва да се извършват, в зависимост от преценката на компетентния орган дали инвестиционното предложение подлежи на О. или не.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] [населено място] срещу бездействието на министъра на околната среда и водите по преписка № ОВОСУ-2387/11.02.2008 г.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение:

Особено мнение на съдията Ж. П.:
Не споделям направения от мнозинството на съдебния състав извод за неоснователност на жалбата на [фирма] срещу бездействието на министъра на околната среда и водите да се произнесе с решение по направеното от дружеството уведомление, като прецени необходимостта от изготвянето на оценка на инвестиционно предложение за изграждане на каскадно застроени водноелектрически централи на поречието на река А..
Съгласно чл.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда възложителят на инвестиционни предложения по чл.93, ал.1 от Закона за опазване на околната среда внася писмено искане до компетентния орган, към което прилага информацията по приложение №2 и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. При установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация по ал. 1 компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация и определя срок за това. Органът преценява необходимостта от извършване на О., като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
Дружеството [фирма] изпратило до министъра на околната среда и водите уведомления №220/15.11.2007 г., № 221/15.11.2007 г. №222/15.11.2007 г., № 223/15.11.2007 г. и № 280/21.12.2007 г. за ивестиционните си намерения.
С писмо от 11.01.2008 г., подписано от заместник-министър на околната среда и водите, от дружеството била поискана допълнителна информация.
В отговор [фирма] подало ново уведомление №ОВОСУ-2387/18.02.2008 г., съдържащо посочената допълнителна информация. При положение, че от страна на министъра на околната среда и водите не е било изпратено съобщение, че и новото уведомление съдържа пропуски, непълноти и неточности, считано от подаването му, е започнал да тече едномесечния срок за произнасяне по чл.93,ал.5 от Закона за опазване на околната среда. Писмото от 10.10.2008 г., с което от дружеството повторно се изисква информация, е изпратено много след изтичане на срока за произнасяне, а и при наличието на подадена от "В. 2006" жалба, постъпила във Върховния административен съд на 24.07.2008 г.
Тъй като административният орган не е изпълнил нормативното си задължение си и не е изготвил решение, с което да подложи на преценка необходимостта от оценка на въздействието на околната среда, е налице бездействие по смисъла на чл.257 АПК. Поради това поддържам мнението, че съдът следваше да осъди министъра на околната среда и водите да изготви решение по направеното от дружеството уведомление в рамките на определен срок.

съдия Ж. П.: