ОПРЕДЕЛЕНИЕ

13357
София, 05.12.2008

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 14180/2008. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Л. А. Б., собственик на фирма на едноличен търговец "Л. Б.-Старт" [населено място] против определение № 2400/28.10.2008г., постановено по адм. д. № 2019/2008г. от Административен съд-Пловдив. С доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба- РИОСВ-гр. П. възразява против частната жалба в писмено становище.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С оспореното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на [фирма] против констативен протокол № 001349/25.08.2007г. на РИОСВ-П. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че протоколът не е индивидуален административен акт, тъй като е издаден на основание чл. 155 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в производство по извършване на текущ контрол и не е краен, приключващ контролното производство акт.
Определението е неправилно.
Действително оспореният пред АС-Пловдив констативен протокол е издаден в производство по извършване на текущ контрол на производствената дейност на жалбоподателя, регламентирано в разпоредбите на чл. 154 и следв. от ЗООС. За извършената проверка определените от органите по чл. 148, ал. 3 от ЗООС длъжностни лица съставят констативен протокол по чл. 155, в който отразяват констатираните факти и дават задължителни предписания на едноличния търговец. Задължителното предписание по своята същност е указване на фактическите действия, които следва да предприеме проверявания субект за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение в рамките на дадените в него срокове за изпълнението му. В конкретния случай длъжностните лица на РИОСВ предписват преустановяване добива на баластра от едноличния търговец с предоставена концесия за добив на строителни материали. След съпостяване на изложената по-горе характеристика на задължителното предписание и посоченото в т. 1 на оспорения констативен протокол се налага извода, че под формата на предписание е наложена преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 159, ал. 2 от ЗООС, с която е разпоредено спиране на производствената дейност на концесионера. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗООС прилагането на принудителна административна мярка се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158 и подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на АПК. Спирането на дейността на жалбоподателя безспорно засяга негови права и законни интереси, поради което в конкретния случай той има правен интерес от оспорването на констативния протокол в частта, с която му е наложена принудителна административна мярка. По изложените съображения прекратителното определение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При произнасянето по жалбата съдът следва да вземе предвид компетентността на органа, постановил принудителната административна мярка.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение № 2400/28.10.2008г., постановено по адм. д. № 2019/2008г. от Административен съд-Пловдив.
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.


Особено мнение: