РЕШЕНИЕ

3336
София, 12.03.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 12006/2008. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба от [фирма], [населено място] против решение № 245–НО-АО-ИО/11.08.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли отмяната му.
Ответната страна – министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление вх. № 310-ПЗ-756/01.02.2007 г. жалбоподателят е сезирал Изпълнителна агенция по околната среда и водите с искане за издаване на комплексно разрешително за експлоатация на депо за промишлени, неопасни отпадъци – собственост на дружеството. С писма от 13.02.2007 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите, по повод на проверка на съдържанието и формата на подаденото заявление, е разпоредил на директора на РИОСВ [населено място] и на директора на Б. дирекция „И. район с център П.” в срок до 02.03.2007 г. да представят писмено становище относно постъпилото заявление и приложенията към него, както и да посочат имената на експертите, които ще участват в предстоящата проверка на място на производствената площадка. Проверката е насрочена за 13.04.2007 г., за което жалбоподателя е уведомен, като му е възложено да осигури присъствието на длъжностни лица, отговарящи за опазването на околната среда. На посочената дата проверката е извършена, за което е съставен протокол. Видно от последния, е че на същата са присъствали определените представители на Изпълнителна агенция по околната среда и водите, на Б. дирекция „И. район с център П.”, на РИОСВ [населено място], както и представители на оператора на депото [фирма]. При проверката е констатирано, че депото не е изградено и не се експлоатира съгласно изискванията на Наредба №8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Площадката не е оградена, на нея няма никакви сгради и съоръжения. Липсва контролно-пропускателен пункт за превозните средства, транспониращи отпадъци и не се охранява. Площадката е разположена в близост до общинското депо на [населено място], и се намира на 80 м. източно от границите на потенциално защитена зона „Голак” от Националната екологична мрежа. В протокола е отбелязано също, че няма изградена водопроводна и канализационна система, няма изградена мониторингова система за проследяване и оценка на подземните води в района. Констатирано, е че заявлението за издаване на комплексно разрешително следва да се допълни като се посочи проектния капацитет на депото, както и общия капацитет в тонове съобразно изискванията на т.5.4 от Приложение № 4 на ЗООС. Отбелязано, е че в приложение към допълненото заявление следва да се представи копие от утвърден от министъра на околната среда и водите План за привеждане на съществуващото депо в съответствие, както и инвестиционна програма, неразделна част от него. Необходимо е да се представи и утвърден от компетентните органи План за собствен мониторинг, който да отговаря на изискванията на Приложение № 3 на Наредба № 8/24.08.2004 г.
С писмо от 21.05.2007 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е уведомил жалбоподателя за необходимостта за допълване на заявлението за издаване на комплексно разрешително, съгласно указанията, приложени към писмото. На дружеството е даден 30 дневен срок от съобщението да допълни заявлението, като същото е уведомено, че при неизпълнение ще се издаде решение за неиздаване на комплексно разрешително. На 06.07.2007 г. жалбоподателят е представил допълнено заявление. Впоследствие дружеството е уведомено, че искането за издаване на комплексно разрешително ще бъде предоставено на обществен достъп. С писмо от 28.03.2008 г. жалбоподателят е уведомил административният орган, че е предоставил за обществен достъп и обсъждане в [община] екземпляр от заявлението за издаване на комплексно разрешително. Последната е съобщила, че на основание чл. 126 от ЗООС е открит обществен достъп до заявлението за издаване на комплексно разрешително на „Депо за промишлени, неопасни отпадъци, собственост на [фирма], като е обявено, че документацията е на разположение на интересуващите се за периода 11.04.2008 г. – 10.05.2008 г.
На 13.06.2008 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е представил доклад до министъра на околната среда и водите относно предложение за неиздаване на комплексно разрешително на „Депо за промишлени, неопасни отпадъци на [фирма]. В доклада е отбелязано, че операторът не е представил утвърден план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Не е налице издадено решение на министъра на околната среда и водите за утвърждаване на плана за привеждане на депото в съответствие с изискванията на посочената наредба. За депото имало план за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г., който план е върнат, с решение на министъра на околната среда и водите от 21.09.2005 г., за актуализиране и повторно представяне в 15-дневен срок. Срокът не бил спазен, а представеният 18 месеца по-късно план за привеждане в съответствие е върнат на дружеството с решение № 00-07-01/19.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите, което решение е обжалвано от „Завод за хартия-Б.” пред Върховния административен съд. В доклада е посочено, че наличието на утвърден план за съответствие на депото с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци е задължително съгласно нормата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, поради което депото не отговаря на изискванията на същата и на закона за управление на отпадъците. В тази връзка е счетено, че не могат да се определят и приложат най-добри налични техники, поради неизяснени външни ограничения на част от определящите за техниката показатели, както и не може да се гарантира спазването на задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата, респективно да се осигури съответствие с изискванията на чл. 123, ал. 2 и 3 от ЗООС. Направено е предложение на министъра на околната среда и водите да откаже издаване на комплексното разрешително.
На 11.08.2008 г. министърът на околната среда и водите е издал оспореното решение, с което е отказал да издаде комплексно разрешително на „Депо за неопасни отпадъци” на [фирма]. Като фактически основания за отказа са посочени, че дружеството не е изпълнило изискванията на нормативната уредба по отношение на управлението на отпадъците за инсталацията, за която е подадено заявление за издаване на комплексно разрешително; не могат да се определят и приложат най-добрите налични техники, поради неизяснени външни ограничения за част от определящите за техниката показатели, не може да се осигури съответствие с чл. 123, ал. 2 и 3 от ЗООС.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно правилото на чл. 120, ал.1 вр. чл. 117, ал. 1 вр. т. 5.4. от Приложение 4 на ЗООС. Спазени са и административнопроцесуалните правила. След подаване на заявлението на основание чл. 122а от ЗООС вр. чл. 10 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР) е проверено съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата, като е разпоредено и извършване на проверка на място. При извършената проверка са установени непълноти и несъответствия, за което операторът е уведомен писмено. Дадени са указания за необходимите поправки и допълнителна информация и са посочени основанията за това, с което е спазено изискването на чл. 122а, ал. 2 от ЗООС, респективно чл. 10, ал. 4 от НУРИКР. Спазени са и разпоредбите на чл. 11 от НУРИКР, като заявлението е предоставено на обществен достъп при условията на равнопоставеност. Ето защо доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни.
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма и в съответствие с материално правните разпоредби на ЗООС, Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и НУРИКР.
Доводите на жалбоподателя, че в решението не са изложени фактическите основания за постановяване на отказа да се издаде комплексно разрешително са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 11, ал. 4, предл. 2 от НУРИКР в случай, че представеното допълнено заявление не отговаря на изискванията на наредбата, компетентният орган по разглеждане на заявлението предлага на органа по чл. 120 ЗООС да не издаде комплексно разрешително по смисъла на чл. 123, ал. 4 ЗООС. В случая компетентния орган по разглеждане на заявлението е изпълнителна агенция по околна среда, като в доклада на изпълнителния директор подробно са описани фактическите основания за неиздаване на разрешителното. Тези основания са възпроизведени макар и в обобщен вид в обжалваното решение. Следователно административният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административният акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, което в случая е сторено в описания по-горе доклад на органа, длъжен по силата на чл. 11, ал. 4 от НУРИКР да направи предложение да не се издаде комплексно разрешително.
Правилото на § 5 от Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци задължава операторите на съществуващите депа, каквото несъмнено е депото за неопасни отпадъци на жалбоподателя, да изготвят и да представят на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия е разположено депото, план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на наредбата, като по силата на ал. 3 на § 5 планът е следвало да бъде утвърден от министъра на околната среда и водите. От представените по делото доказателства е установено, че административният орган, с решение № 00-07-01-01/2007 г., е отказал да утвърди плана на жалбоподателя, като законосъобразността на административният акт е потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Видно от решение № 00-07-01-01/2007 г., е че административният орган е дал срок на дружеството да изготви план за закриване на депото, включващ и проект за рекултивация. Нормата на чл. 2, ал. 3, т. 2 от НУРИКР регламентира, че компетентният орган по чл. 120 ЗООС издава комплексното разрешително, след като установи, че след изпълнението на програмата за привеждане в съответствие на действащите инсталации и съоръжения експлоатацията им няма да предизвика нарушаване на нормите за качество на околната среда. По аргумент на противното, след като липсва одобрен план, то не са налице и материалноправните предпоставки за издаване на комплексно разрешително. Посоченото основание е достатъчно за неиздаване на комплексното разрешително. След като депото не отговаря на изискванията на ЗУО и на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, то не могат да се определят и най-добрите налични техники по смисъла на чл. 99а, ал. 1 от ЗООС вр. чл. 3 от НУРИКР, като се отчетат техническите характеристики на инсталацията, географското й местоположение и местните особености на околната среда. Ето защо настоящият състав на ВАС намира, че оспореното решение е съответно на материалноправните разпоредби на ЗООС, ЗУО и НУРИКР. Същото е съответно и с целта на закона, а именно опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения, защитата на здравето на хората, както и контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални правила за издаването му и е съобразен с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], [населено място] против решение № 245–НО-АО-ИО/11.08.2008 г. на министъра на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение: