Ново Р/О: Ново Р/О, 12761 / 29.10.2009 г.


РЕШЕНИЕ

4396
София, 02.04.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 6163/2008. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. Т. Б. против решение № 195-НО-ИО-АО/2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 123, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 11, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (ПМС № 62 от 12.03.2003 г., изм. и доп. ПМС № 278/20.12.2005 г.) му е отказано издаването на комплексно разрешително за ескплоатация на промишлена инсталация и съоръжения - инсталация за интензивно отглеждане на птици с повече от 40 000 места за птици.
В жалбата са изложени подробни съображения, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното решение – поддържа се, че не е спазено изискването за форма на акта, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Конкретните оплаквания на дружеството са, че административният орган е изложил общи и неясни мотиви, което на практика представлява липса на такива, без да конкретизира на кои нормативни изисквания не отговаря подаденото заявление. Поддържа се още, че в нарушение на правилото на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до необоснован извод за несъответствие на заявлението с необходимите условия за издаване на комплексното разрешително.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, представляван от юрк. П. оспорва жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало с подаване на заявление вх. № 216-СМ-598/06.07.2006 г. от [фирма], [населено място] до Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) за издаване на комплексно разрешително за инсталация за интензивно отглеждане на птици с повече от 40 000 места. Дейността на дружеството, съгласно заявлението на оператора, попада в т. 6.6 б. „а” от Приложение № 4 на ЗООС. С писма изх. № 216-СМ-598/14.07.2006 г. и изх. № 200-ПК 581/19.07.2006 г. изпълнителният директор на ИАОС е представил заявлението съответно на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), [населено място], и на Б. дирекция за управление на водите И. район с център [населено място] за становища и посочване на експерти, които да участват в проверка на място на производствената площадка. В полученото писмено становище изх. № ПД-1123/04.08.2006 г. на РИОСВ – С. е дадено заключение, че заявлението като цяло отговаря на изискванията на Приложение № 3 от Наредбата за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни (Наредбата), като са направени забележки и е поискана допълнителна и уточняваща информация по конкретно поставени въпроси. В становището на Б. дирекция за управление на водите И. район с център [населено място] изх. № М-1611/07.08.2006 г. също е дадено заключение, че заявлението отговаря на изискванията на Наредбата след допълването му съгласно Методиката за попълване на заявление за издаване на издаване на комплексно разрешително, утвърдена от министъра на околната среда и водите на 29.07.2005 г. с поисканата допълнителна информация. На 13.04.2006 г. е извършена проверка на място от началник отдел „Превантивна дейност” при РИОСВ – С., констатациите от проверката са отразени в констативен протокол № КК-01/13.04.2006 г., с който е предписано да бъдат отстранени нередовностите в заявлението. С писмо изх. № 216-СМ-598/14.12.2006 г. изпълнителният директор на ИАОС е уведомил управителя на [фирма] за необходимостта от коригиране и допълване на внесената документация, съгласно дадените указания, приложени към уведомлението. Уведомлението е получено от дружеството на 18.12.2006 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. В рамките на указания 30–дневен срок, на 18.01.2007 г. операторът е представил преработено и допълнено заявление. С писмо изх. № 216-СМ-598/23.01.2007 г.изпълнителният директор на РИОСВ е поискал от РИОСВ – [населено място] информация за проведените процедури по Глава шеста от ЗООС. С писмо вх. 216-СМ-598/05.02.2007 г. на РИОСВ – [населено място] е даден отговор, че процедури по Глава шеста от ЗООС относно описаните в заявлението обекти не е провеждана, като е посочено, че за една от сградите (четириетажна) за отглеждане на бройлери, въведена в експлоатация през 2003 г., която попада в т. 21, б. „а” на Приложение № 1 на ЗООС процедурата по О. е задължителна. С писмо вх. № 216-СМ-598/14.02.2007 г. в ИАОС РИОСВ – [населено място] е съгласувал плана за собствен мониторинг на [фирма]. След проверка на допълненото заявление координаторът по процедурата по издаване на комплексно разрешително на дружеството - старши експерт в отдел „Разрешителни по КПКЗ” на ИАОС е изготвил доклад вх. № 216-СМ-598/13.12.2007 г., съдържащ констатации за несъответствие на заявлението на [фирма] с изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, както и на изискванията на Закона за водите (няма издадено разрешително за водовземане за използваното количество вода при капацитета на инсталацията, за който е подадено заявление за издаване на комплексно разрешително). Това прави невъзможно да се определят и приложат най-добрите налични техники, поради неизяснени външни ограничения на част от определящите за техниката показатели (употреба на вода). По тези съображения и на основание чл. 123, ал. 4 от ЗООС е направено предложение да бъде отказано издаване на комплексно разрешително на [фирма]. С доклад изх. № 216-СМ-598/17.12.2007 г. изпълнителният директор на ИАОС, изцяло възприемайки мотивите в доклада на координатора по процедурата, е предложил на министъра на околната среда и водите да откаже издаването на комплексното разрешително. Предложението е било прието и административното производство е завършило с обжалваното в настоящото производство решение № 195-НО-ИО-АО/2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 123, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 11, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (ПМС № 62 от 12.03.2003 г., изм. и доп. ПМС № 278/20.12.2005 г.) е отказано издаването на комплексно разрешително за ескплоатация на промишлена инсталация и съоръжения - инсталация за интензивно отглеждане на птици с повече от 40 000 места за птици на [фирма].
При така установената фактическа обстановка и извършената служебна проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата срещу процесния административен акт за основателна.
Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 на ЗООС е нормативно регулирана дейност, за която в законодателството е въведен специален разрешителен режим. Производството по издаване на комплексно разрешително, като условие за допускане осъществяването на дейността, е регламентирано в чл. 117 и сл. от ЗООС и в Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ЗООС, издаването на комплексно разрешително за обекти, включени в приложение № 4 на същия закон, е в правомощията на министъра на околната среда и водите. В този смисъл оспореното решение безспорно е постановено от компетентен административен орган.
В ЗООС (чл. 123) и в Наредбата към него е предвидена специална форма на акта в хипотезата на издаване на комплексно разрешително, като в ал. 3 на цитираната разпоредба е разписано, че разрешителното съдържа и необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона. В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, се отказва издаването на комплексно разрешително (чл. 123, ал. 4 от ЗООС) Постановеният на това правно основание отказ следва да бъде мотивиран съгласно правилото на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, като съдържа конкретни фактическите основания, обуславящи несъответствието на инсталацията с изискванията на закона. В настоящия случай административният орган не е изложил мотиви за наличието на предпоставки по чл. 123, ал. 4 от ЗООС. Неизлагането на мотиви към административния акт е нарушение на формата и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Това нарушение е особено съществено, тъй като засяга непосредствено правото на защита поради неизлагане на съображения за отказа да бъде издадено комплексното разрешително, в резултат на което заявителят в административното производство не може да организира защитата си при оспорване законосъобразността на акта. На следващо място това нарушение засяга не само правото на защита на адресата на административния акт, но то възпрепятства и съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като последният не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган, довели до съответното решение за отказ да бъде издадено поисканото комплексно разрешително. Министърът на околната среда и водите се е позовал на разпоредбата на чл. 123, ал. 4 ат АПК, като е мотивирал отказа си в четири точки – т. 1 Представеното допълнено заявление за издаване на комплексно разрешително не отговаря на изискванията на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни; т. 2 Дружеството не е изпълнило изискванията на нормативната уредба по отношение на използването на вода от инсталацията, за която е подадено заявление за издаване на комплексно разрешително; т. 3 Операторът не е определил и представил необходимата информация за прилагане на най-добри начални техники поради неизяснени външни ограничения за част от определящите за техниката показатели; т. 4 Операторът не осигурява съответствие с чл. 123, ал. 2 и ал. 3 от ЗООС. Основателно е възражението на жалбоподателя, че не са посочени конкретни нормативни разпоредби, които са нарушени, както и необходимите мерки, които следва да бъдат взети за привеждане на заявлението в съответствие с тях.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е немотивиран, поради което и на осн чл. 146, т. 2 от АПК следва да бъде отменен, а административната преписка – върната на органа за произнасяне по заявлението съобразно дадените в настоящото решението указания.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2, пр. 4-то от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 195-НО-ИО-АО/2007 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 123, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда и чл. 11, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (ПМС № 62 от 12.03.2003 г., изм. и доп. ПМС № 278/20.12.2005 г.) е отказано издаването на комплексно разрешително за ескплоатация на промишлена инсталация и съоръжения на [фирма], [населено място].
Връща преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Особено мнение: