РЕШЕНИЕ

9333
София, 10.07.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРГАРИТА СЛАВОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 1889/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] против решение № 231/19.12.2008 г., постановено по адм. д. № 205/2008 г. по описа на Административен съд [населено място]. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – директорът на регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] в писмено възражение оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-08-944/15.07.2008 г. на директора на РИОСВ [населено място], с която на [община] е наложена принудителна административна мярка – преустановяване депонирането на битовите отпадъци на общинското сметище в м. Хаджиосманско (Ракидата), считано от 16.08.2008 г.
За да постанови този резултат съдът е приел, от фактическа страна, че с оспорената заповед е наложено принудителна административна мярка (ПАМ) изразяваща се в преустановяване депонирането на битови отпадъци в общинското сметище. Като фактически основания за налагане на ограничителната мярка били посочени изчерпан капацитет и невъзможност за разширение, чести случай на самозапалване на отпадъците и обгазяване на района, зачестили случаи на пожари, както и препращане към решение № 00-02-00/31.08.2005 г. на директора на РИОСВ – С., с което е утвърден план за привеждане в съответствие на общинското депо с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. От събраните по делото писмени доказателства се установило, че за периода 01.01.2005 г. – 30.07.2005 г. на Общинското сметище са възникнали общо 18 пожара, от които 17 без нанесени материални щети и един, при които е засегнат горски масив в близост до сметището. Установило се, че към 23.06.2006 г. депото било препълнено, а отпадъците достигали до горския път, обслужващ депото. Същите не се запръстявали и били пръснати по ската към горския фонд. (констативен протокол от 23.06.2006 г.). В констативен протокол от 31.08.2007 г. е отбелязано, че на кмета на [община] е дадено предписание за спиране депонирането на битови отпадъци на общинското депо и извозване на същите до ТБО С. със срок 15.09.2007 г. По делото било представено и решение на министъра на околната среда и водите от 08.10.2008 г. за издаване на комплексно разрешително на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините С., Ч., Баните и Л.” с оператор [община].
При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че изчерпване на капацитета на общинското депо, зачестилите случаи на самозапалване, обгазяване на района и възникналия горски пожар са осъществили фактическия състав на чл. 158, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за налагане на принудителната административна мярка.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 3 от ЗООС директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората.
Вида и характера на ПАМ са регламентирани в чл. 159, ал. 1 и 2 от ЗООС, като са предвидени спиране производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Преустановяване дейността по депониране на битови отпадъци не може да се отъждестви със спиране на производствената дейност или спиране на достъпа до територии, тъй като от легалната дефиниция на понятието "Депониране на отпадъци" ( § 1, т. 11 от ДР на ЗУО) следва извода, че не се касае до производствена дейност, а до метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъци и представлява складирането им над определен срок. Освен това в случая при изрично регламентиранипринудителни аминистративни мерки в специалния закон - ЗУО, чл. 159 от ЗООС е неприложим.
Контрола по управлението на отпадъците е регламентиран в чл. 92 и сл. от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Нормата на чл. 93 от ЗУО определя обхвата на контрола, упражняван от директорите на РИОСВ, а чл. 101, ал. 2 ЗУО посочва видовете ПАМ, които същите могат да налагат, а това са: издаване на предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда; спиране дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците и спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци. ЗУО е специален закон по отношение на ЗООС, тъй като същият урежда обществените отношения, свързани с екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, както и формите на контрол върху тези дейности с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда, ЗООС урежда опазване на околната среда във всичките и компоненти, поради което в случая следва да намерят приложение нормите на ЗУО, а не общите такива на ЗООС. Освен това, за да се наложи дадена ПАМ, то същата следва да бъде регламентирана в т. ч. и нейния вид. Съгласно правилото на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Нито ЗООС, нито ЗУО са регламентирали правомощие на директора на РИОСВ да налага ПАМ, изразяваща се в спиране депонирането на битови отпадъци.
ПАМ е наложена от една страна поради изчерпан капацитет и невъзможност за разширение на депото, които обстоятелства са относими към издаване на решение от компетентния орган по реда на чл. 42, ал. 1 от Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, а от друга страна оспорената заповед е издадена поради чести случаи на самозапалване на отпадъците и обгазяване на района и зачестили случаи на пожари в региона. Видно от решение № 00–02-00/31.08.2005 г. на директора на РИОСВ С., с което е утвърден план за привеждане в съответствие на общинското депо с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г., е че оператор на депото е [фирма] със седалище [населено място], а собственик е [община]. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3, 5 и 6 от наредбата задължават оператора на депото (легална дефиниция е дадена в § 1, т. 18 от Допълнителната разпоредба на наредбата) да изпълнява за своя сметка предписанията на компетентните органи за отстраняване на отрицателните последици от замърсяването или увреждането на околната среда над допустимите норми; да предприема мерки за ограничаване на опасностите и уврежданията, причинени от емисии на миризми и прах; разнасяни от вятъра отпадъци; образуване на аерозоли, запалване на отпадъци, да предприема мерки и осигурява необходимите съоръжения и оборудване за предотвратяване разпиляването на отпадъци от депото върху пътищата и околните територии. От тук следва, че адресат на ограничителната мярка следва да е операторът на депото.
Първата част на мотивите на заповедта обосновават наличие на обстоятелства, при които компетентния орган следва да започне процедура за закриване на депото и предпише мерки за представяне на план за закриване и следексплоатационни грижи, като впоследствие да издаде и актът за закриване на депото. Втората част от мотивите на заповедта сочат за наличие на нарушения, отговорността, за която обаче е на оператора на депото, а не на [община], която в случая съгласно влязлото в сила решение за утвърждаване на плана за съответствие на депото с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. не е оператор на депото.
От всичко изложено дотук се налага извода, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗУО и на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, като е направил извод за обратното Административен съд [населено място] е постановил решение в противоречие на материалния закон.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение, с което оспорената заповед бъде отменена, а преписката върната на административния орган, който следва да се произнесе съобразно мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото следва да се осъди РИОСВ [населено място] да заплати на [община] направените по делото разноски в размер на 130 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 250лв., но липсва отбелязване същото да е изплатено, поради което не са налице доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция и същите не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 231/19.12.2008 г., постановено по адм. д. № 205/2008 г. по описа на Административен съд [населено място] и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-944/15.07.2008 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите [населено място].
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите [населено място] да заплати на [община] сумата 130 лв. (сто и тридесет лева), представляващи направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: