РЕШЕНИЕ

14947
София, 08.12.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Искрена Величкова
изслуша докладваното
от председателяАНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело 5276/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Р. (РИОСВ) и [фирма], Р., против Решение № 4/10.03.2009 г. постановено по а.д. № 579/2008 г. по описа на Административен съд Русе (А.).
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение състав на А. е отменил Решение № РУ-77-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ, с което е разпоредено извършването на оценка на въздействие върху околната среда (О.) за инвестиционно предложение „Добив на инертни материали от коритото на река Д.” в участък от км. 437.000 до км. 435.000 в близост до остров Р., [община], с възложител [фирма], Р.. Прието е от съда, че предвид липсата на издадено от министъра на околната среда и водите разрешително за водоползване по реда на Закона за водите (ЗВ), [фирма] няма качеството на „възложител на инвестиционно предложение” по смисъла на § 1, т. 20 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Дружеството не може да инициира производство пред РИОСВ за издаване на решение за преценка необходимостта от извършване на О. за инвестиционното предложение. По изложената причина АСР е приел, че искането за издаване на обжалваното решение е недопустимо, отменил е решението на директора на РИОСВ и е върнал преписката на същия за произнасяне по въпроса за допустимостта при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
Недоволен от решението, директорът на РИОСВ го обжалва. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон: съгласно чл. 60, ал. 2, т. 4 от ЗВ, процедурата по преценка необходимостта от извършване на О. на инвестиционното предложение предхожда тази по издаване разрешително за ползване на воден обект. Моли отмяна на решението на А. и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против неговото решение.
Касаторът [фирма], също счита обжалваното решение за неправилно. В него, въпреки направеното още с жалбата искане за присъждане на направените по делото разноски, липсва произнасяне на съда по въпроса. Моли присъждането на разноските за делото.
Прокурорът счита касационната жалба на директора на РИОСВ за основателна и подлежаща на уважение. Основателността на жалбата на [фирма] е в зависимост от решението на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС) по съществото на спора.
ВАС, за да се произнесе по касационните жалби на страните по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от А.. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбата на директора на РИОСВ е законосъобразността на извода на А. за липса на качеството на „възложител на инвестиционно предложение” за [фирма]. Предмета на жалбата на последното дружество, е неприсъждането на разноски, въпреки уважаването на жалбата му и направеното искане в тази насока.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] [населено място] против решение № РУ-77-ПР/08.09.2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на О. , с което на основание чл. 93 ал. 3 и ал. 5 от ЗООС, директорът на РИОСВ Р., е постановил да се извърши О. за инвестиционно предложение „Добив на инертни материали от коритото на р. Д.". Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на О. на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Там са посочени случаите, при които извършването на О. е задължително, тези когато необходимостта от такава оценка се преценява, критериите въз основа на които се прави преценката и компетентните за вземането на решение органи. Откриването на производството започва с подаване на искане за издаване на решение с такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7 ал. 1 от Наредбата, компетентният орган по чл. 6, преценява необходимостта от извършване на О., като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на оценката. Ако органът с акта си прецени, че е необходимо извършването на О., започва следваща процедура по изготвяне на доклад по О., поради което актът по оценка за необходимост от О. се явява етап от процедурата по издаването на крайния такъв по чл. 99 от ЗООС - решение по О.. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от О. по чл. 93 ал. 5 ЗООС не е предвидена. Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана с нормата на чл. 99 ал. 6 от ЗООС, която предоставя възможност на заинтересованите лица да обжалват решенията по О. по реда на АПК. Ако административният орган приеме, че изготвяне на О. не е необходимо, то това решение е крайният акт, с който приключва производството по чл. 93 ЗООС и като такъв подлежи на обжалване. В разглежданата хипотеза, с оспореното пред министъра на околната среда решение на директора на РИОСВ - Р. е прието, че следва да се извърши О. на инвестиционното предложение на възложителя [фирма], [населено място]. Доколкото изрична възможност за оспорване на този акт в закона не е предвидена, следва да се приеме, че същият би могъл да подлежи на обжалване, ако не са налице процесуални пречки за това по смисъла на АПК. В случая обаче, за жалбодателят не е бил налице интерес от оспорване на решението на РИОСВ Р.. Актът е издаден по искане на "Скални материали" и обективира волята на компетентния административен орган при осъществяване дейността му по прилагане и изпълнение на закона. С него се поставя началото на предвидена в ЗООС процедура по изготвяне на решение по О.. Решението по оценка не засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, тъй като не разпорежда конкретни задължения за него. Правните последици за възложителя биха се породили едва с постановяване на крайния, приключващ процедурата акт по О., с който биха могли да бъдат засегнати негови права или законни интереси. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния акт и отсъствието му е основание за прекратяване на производството. Вън от горното и както се каза по-горе, решението по оценка необходимостта от извършване на О. се явява етап от процедурата по издаване на решение по О.. Самото то няма самостоятелно значение, без присъствието на акта по чл. 99 от ЗООС, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не съставлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване.
В случая обжалваното решение на първоинстанционният съд е постановено по недопустима жалба, тъй като за жалбодателя [фирма] не е бил налице правен интерес от оспорването на посоченото решение на директора на РИОСВ Р., а самото то не съставлява индивидуален административен акт. От това следва, че решението, като постановено при отсъствие на положителни процесуални предпоставки, е недопустимо при което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото се прекратено.
Искането на [фирма] Р. за присъждане на направените деловодни разноски не следва да бъде обсъждано с оглед изхода на делото и констатираната недопустимост на жалбата му пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:



ОБЕЗСИЛВА Решение № 4/10.03.2009 г. постановено по а.д. № 579/2008 г. по описа на Административен съд Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.

Особено мнение: