РЕШЕНИЕ

14231
София, 25.11.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 166/2009. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Образувано е по жалба от EТ „М. – М. И.”, [населено място], против решение № 237–НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка:
С писмо от 16.05.2007 г. операторът е представил в МОСВ информация за преценяване необходимостта от изготвяне на заявление за издаване на комплексно разрешително за осъществяване на „Малотонажно производство за алуминиеви и медни изделия” – промишлена зона гара Я..
На 02.07.2007 г. административният орган е уведомил търговеца, че инсталацията попада в обхвата на т. 2.5, б.”а” от приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, като основанието за това е вида на дейността и извършваното преработване на отпадъци от метали, поради което следва да се заяви издаване на комплексно разрешително.
Със заявление от 30.10.2007 г. жалбоподателят е сезирал Изпълнителна агенция по околната среда и водите с искане за издаване на комплексно разрешително за „Малотонажно производство за алуминиеви и медни изделия”.
С писмо от 23.11.2007 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите, по повод на проверка на съдържанието и формата на подаденото заявление, е разпоредил на РИОСВ С. и Б. дирекция „Дунавски район” с център П. в срок до 10.12.2007 г. да представят писмено становище относно постъпилото заявление и приложенията към него, както и да посочат имената на експертите, които ще участват в предстоящата проверка на място на производствената площадка. На 09.01.2008 г. РИОСВ [населено място] е дала становище относно заявлението за издаване на комплексно разрешително, в което е описана допълнителната информация, която следва да даде оператора. Предоставен е и списък на експертите, които да участват в предстоящата проверка на място на производствената площадка.
Доказателства за извършена проверка не са представени.
С доклад от 08.05.2008 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите е предложил на министъра на околната среда и водите да издаде решение, с което да откаже издаване на комплексно разрешително. Като мотиви за отказа в доклада е посочено, че търговецът не е представил копие от договор с водоснабдителното дружество, както и договор за заустване на отпадъчните води в канализационната система на населеното място. Направен е извод, че операторът не отговаря на законовите изисквания за доставка и отвеждане на отпадъчни води, поради което не могат да се определят и приложат най-добри налични техники по отношение употребата на ресурси – осигуряване и следене ефективното потребление на вода, както и не може за се гарантира спазването на задължителните мерки за опазване на водата, т. е. не може да се осигури съответствие с чл. 123, ал. 2 и 3 от ЗООС.
На 08.10.2008 г. министърът на околната среда и водите е постановил оспореното решение, с което е отказал да издаде комплексно разрешително на [фирма], [населено място] за експлоатация на „Инсталация за производство на цветни нерафинирани метали от руди, обогатени продукти или отпадъци от метали чрез металургични, химични и електролитни процеси ( т. 2.5 „а” от Приложение № 4 на ЗООС). Като фактически основания за постановяване на отказа са посочени: Дружеството не е изпълнило изискванията на нормативната уредба по отношение на използването на водата и отвеждането на отпадъчни води от площадката на инсталацията; операторът не е определил и представил необходимата информация за прилагане на най-добри налични техники поради неизяснени външни ограничения за част от определящите за техниката показатели; не е налице съответствие с чл. 123, ал. 2 и 3 от ЗООС.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗООС и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР).
На първо място отказът да се издаде комплексното разрешително е за експлоатация на инсталация, която не е заявявана от оператора. В решението е цитирана т. 2.5, б.”а” от Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС в редакцията й ДВ бр. 77/2005 г., а заявлението е за издаване на комплексно разрешително за „Малотонажно производство за алуминиеви и медни изделия”. Посочената инсталация за експлоатацията, на която е необходимо издаването на разрешителното не е обсъждана и в доклада на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите, послужил за постановяване на решението. Ето защо оспореното решение не е постановено за инсталацията, за която органът е бил сезиран.
На второ място от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заявлението е било непълно, като конкретни указания за това са дадени в становището на РИОСВ С.. Съгласно на чл. 10, ал. 1 от НУРИКР в срок 45 дни след приемането на заявлението за разглеждане ИАОС съвместно със съответните РИОСВ и Басейновата дирекция проверява доколко съдържанието и формата му отговарят на изискванията по приложение № 3, както и дали е подадено в срок. Правилото на чл. 10, ал. 4 от НУРИКР задължава компетентния орган по разглеждане на заявлението, когато в резултат на проверката се установи, че заявлението е непълно и не отговаря на изискванията на приложение № 3, или в резултат на проверката на място се установят несъответствия, да изисква от оператора допълнено заявление, като изпрати указания за допълнително необходимата информация, която да бъде включена в него, както и посочи основанието за изискваната информация. Допълненото заявление трябва да се подаде отново до съответния компетентен орган в срок 30 дни след връщането му. В нарушение на цитираната норма от оператора не е изискано да допълни заявлението и съответно не му е даден срок за това. В случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради нарушение на императивното изискване на чл. 10, ал. 4 от НУРИКР. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НУРИКР, съгласно която в случай, че срокът по чл. 10, ал. 4 не бъде спазен или представеното допълнено заявление не отговаря на изискванията на наредбата, компетентният орган по разглеждане на заявлението предлага на органа по чл. 120 ЗООС да не издаде комплексно разрешително по смисъла на чл. 123, ал. 4 ЗООС, т.е. недопълване на заявлението в дадения срок е самостоятелно основание да се постанови отказ за издаване на комплексно разрешително. В настоящия случай въпреки констатациите за необходимост от допълване на заявлението, на жалбоподателя не са дадени указания и срок да представи допълнено заявление. В тази връзка са неоснователни доводите на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите, че в случая не са били спазени основни нормативни изисквания и допълването на заявлението не би могло да санира пропуските по отношение прилагането на най-добри налични техники. Като нарушение на основни нормативни изисквания в доклада са визирани два договора, за които обаче не е давано указание на оператора за представянето им.
Жалбоподателят твърди, че инсталацията не попада в обхвата на т. 2.5 „а” на Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС., като се позовава на чл. 23 от Директива 2008/1 ЕС. В т.2.5, „б”„ в Приложение №4, към чл. 117, ал. 1 от ЗООС са включени инсталации за претопяване, включително сплавяване на метали, различни от изброените в т.2.2, 2.3 и 2.4 (рафиниране, леене в леярски цехове и други), с топилен капацитет над 4 тона дневно за олово и кадмий и 20 тона дневно – за всички останали метали. Текстът на Приложение 1 т. 2.5, „б” на Директива 2008/1 ЕС е „за претопяване, включително сплавяване на цветни метали, включително вторични суровини (рафиниране, леене в леярски цехове и други), с капацитет на топене над 4 тона дневно за олово и кадмий и 20 тона дневно – за всички останали метали. Посочените твърдения са неоснователни. Видно от заявлението за издаване на комплексно разрешително, е че експлоатацията на инсталацията е свързана с използване на отпадъци от метали, а не вторични суровини, като се има предвид и легалната дефиниция за отпадъци от черни и цветни метали, дадена в §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. На стр. 4 от заявлението е посочено, че производството на алуминиеви сплави и изделия се осъществява чрез топене на алуминиево съдържащи отпадъци, а производството на медни сплави и изделия се осъществява чрез топене на медни и месингови отпадъци в пещи. Ето защо доводите на жалбоподателя, че инсталацията не попада в т.2.5, „а” от Приложение № 4, към чл.117, ал.1 от ЗООС са неоснователни.
С оглед на изложеното оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗООС и НУРИКР, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на околната среда и водите да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1110.10лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 237–НО-ИО-АО/08.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район Л., [улица], [жилищен адрес] вх."Б", ап. 15, представляван от М. С. И., ЕГН [ЕГН] сумата 1110.10лв. (хиляда сто и десет лева и десет стотинки), представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Особено мнение: