РЕШЕНИЕ

14921
София, 07.12.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 5232/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационни жалби от [фирма] Р. и директора на Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ) Р. срещу решение №3 от27.02.2009 г., постановено по адм.дело № 580/2008 г. от Административен съд - Русе, с което е отменено решение № РУ-78-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ Р. за извършване оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение „Добив на инертни материали от коритото на р.Д. от участък км 478,00 до км 476,500 в близост до о.А., [населено място], общ.Р.. В касационната жалба на [фирма] се навеждат доводи за неправилност на решението, в частта относно присъждане на разноски и моли съда да постанови решение, с което да им бъдат присъдени такива, както и да отхвърли жалбата на РИОСВ Р. като неоснователна. Касаторът РИОСВ – Р. навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли оспорването на решението на директора на РИОСВ Р. № РУ-78-ПР/2008 г. Не е дал становище по касационната жалба на [фирма].
Заинтересованата страна – [община] не изпраща представител и не е дала становище по двете касационни жалби.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на [фирма] Р. и за основателност на жалбата на РИОСВ Р..
В. административeн съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] [населено място] против решение № РУ-78-ПР от 08.09.2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околна среда , с което на основание чл.93 ал.3 и ал.5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директора на РИОСВ Русее постановил да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Добив на инертни материали от коритото на р.Д..
Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на О. на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата компетентният орган по чл.6 преценява необходимостта от извършване на О., като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на О.. Ако органът с решението си прецени, че е необходимо извършването на О., започва следваща процедура по изготвяне на доклад по О.. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от О. по чл.93 ал.5 ЗООС не е предвидена. Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана с нормата на чл.99 ал.6 от ЗООС, която предоставя възможност на заинтересованите лица да обжалват решенията по О. по реда на АПК. Ако административният орган приеме, че изготвяне на О. не е необходимо, то това решение е крайният акт, с който приключва производството по чл.93 ЗООС и като такъв подлежи на обжалване.
В разглежданата хипотеза, с оспореното пред министъра на околната среда решение на директора на РИОСВ - Р. е прието, че следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на възложителя [фирма] [населено място]. Доколкото изрична възможност за оспорване на този акт в закона не е предвидена, следва да се приеме, че същият би могъл да подлежи на обжалване, ако не са налице процесуални пречки за това по смисъла на АПК.
В случая обаче за жалбодателя не е бил налице интерес от оспорването на решението на РИОСВ Р.. Актът обективира волята на компетентния административен орган по осъществяване дейността му по прилагане и изпълнение на закона и с него се поставя началото на предвидена в ЗООС процедура по изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда. Този акт не засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, тъй като не разпорежда конкретни задължения за него. Правните последици за възложителя биха се породили едва с постановяване на крайния, приключващ процедурата акт по О., с който биха могли да бъдат засегнати негови права или законни интереси. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния акт и отсъствието му е основание за прекратяване на производството.
В случая обжалваното решение на първоинстанционният съд е постановено по недопустима жалба, тъй като за жалбодателя [фирма] не е бил налице правен интерес от оспорването на посоченото решение на директора на РИОСВ Р.. От това следва, че обжалваното решение, като постановено при отсъствие на положителна процесуална предпоставка е недопустимо, при което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Искането на [фирма] Р. за присъждане на направените деловодни разноски не следва да бъде обсъждано с оглед изхода на делото и констатираната недопустимост на жалбата му пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3 от27.02.2009 г., постановено по адм.дело № 580/2008 г. от Административен съд - Русе и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.

Особено мнение: