ОПРЕДЕЛЕНИЕ

14823
София, 07.12.2009

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Валентина Драганова
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 6791/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение «Б.», представлявано от А. Д. – председател на Управителния съвет срещу определение № 94 от 03.04.2009 г., постановено по адм. дело № 129/2009 г. от Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението против решение № СЗ-108-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ Стара З., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Моли съда да отмени определението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно. Счита, че същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната жалба не взема становище по същата.
Заинтересованата страна [фирма] чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение по реда на чл.236 във вр. с чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение «Зелени Б.» против решение № СЗ-108-ПР/2008 г. на директора на РИОСВ Стара З. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда (О.), като е постановил да не се извършва такава на инвестиционно предложение „Изграждане на ветропарк” в имоти с №№ 124018, 135016, 135018, 137004, 153015, 161006, 161008, 162004, 155005, и 155009 в землището на [населено място], общ. Т. с възложител [фирма] [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.81 ал.1 т.2 и чл.93 ал.1 т.1, ал.3 и ал.5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл.31 ал.4 от Закона за биологичното разнообразие, чл.2 ал.1 т.3 „а”, чл.8 т.2, чл.40 ал.3 и ал.4 и уведомление по чл.10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, представената писмена документация от възложителя по Приложение №2 към чл.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и констативен протокол за извършена проверка на място № 659/23.07.2008 г.
За да постанови обжалваното определение съдът е съобразил, че жалбата против посоченото решение е депозирана с писмо, което е с клеймо от 24.02.2009 г. От приложената към делото административна преписка е установено по безспорен начин, че процесното решение, което е постановено на 28.07.2008 г. е изпратено на [община] и кметство [населено място] за публичното му обявяване на обществеността на засегнатите общини, като е получено от последните на 01.08.2008 г. Решението е обявено на 04.08.2008 г. в общинската администрация на [община] и в кметството на [населено място]. На 29.07.2008 г. решението, ведно с мотивите е поставено на таблото за обяви в РИОСВ –Стара З., което е удостоверено с надлежен протокол. Същото е връчено на възложителя на 30.07.2008 г. на възложителя срещу разписка. Решението е публикувано и в интернет страницата на РИОСВ Стара З., но от приложените по делото доказателства не е установено на коя дата е сторено това. Въз основа на така установеното съдът е приел, че жалбата е просрочена. Този извод на съда е базиран на разпоредбата на чл.99 ал.4 т.2 ЗООС, съгласно която решението по О. се оповестява от съответния орган чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.
Настоящият състав счита, че определението е правилно и напълно споделя изводите на съда, че е достатъчно използването на който и да е от посочените в чл.99 ал.4 т.2 ЗООС способи за оповестяване на решението за да се счита, че актът е оповестен, което следва и от предвидения по чл.99 ал.4 т.1 ЗООС способ за съобщаване на акта на възложителя чрез връчване на решението.
Не е спорно,че Сдружение „Б.” не е възложител, при което за него е приложима разпоредбата на чл.99 ал.4 т.2 ЗООС – оповестяване на решението по подходящ начин, при което следва да се приеме, че срокът за оспорване за него е започнал да тече от обявяването му, чрез поставяне на таблото в РИОСВ Стара З. – 29.07.2008 г. Дори да се приеме най- късната дата на оповестяване – 04.08.2009 г., когато решението е било оповестено чрез поставянето му на видно място в администрацията на [община] и кметство [населено място] подаването на жалбата на 24.02.2009 г. безспорно е извън законоустановения 14 дневен срок, предвиден от законодателя за оспорване на административния акт, като извън този срок жалбата би могла да бъде резгледана в случай, че се твърди нищожност на акта, но такова искане в жалбата липсва.
Неоснователен е доводът наведен в съдебно заседание от процесуалния представител на частния жалбодател, че в случая е приложима разпоредбата на чл.30 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценки за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и чл.30 Закона за биологичното разнообразие, тъй като в конкретния случай административният орган е постановил решение да не се извършва О., при което сочените разпоредби са неприложими в конкретния случай доколкото производство по З. не е проведено и уведомяването правилно е извършено от административния орган по реда на ЗООС.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.236 във вр. с чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, П. отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 94 от 03.04.2009 г., постановено по адм. дело № 129/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: