РЕШЕНИЕ

14835
София, 07.12.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдиятаЙОВА ПРОДАНОВА
по адм. дело 4363/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] против Решение № 94 от 02.02.2009 година по адм.д. № 155/2008 година на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение БС № 42 - 10/15.12.2007 година на директора на РИОСВ Б..
В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК и се иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. В евентуалност е заявено искане за отмяна и връщане на делото за събиране на доказателства и постановяване на решение по жалбата.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд игнорира приложимите материалноправни разпоредби на чл.81, ал.5 във вр. с чл.4 и 5 от ЗООС, изискващи оценка съобразно всеки конкретен случай на преките и непреките въздействия от предвижданото инвестиционно предложение. Доказателствата по делото категорично установяват, че нито строителството, нито ползването на вилните сгради, предмет на предложението са свързани с факторите, които по смисъла на чл.5 от ЗООС замърсяват или увреждат компоненти на околната среда или застрашават човешкото здраве, поради което неправилно е позоваването на въздействието, което би имала реализацията на друго инвестиционно предложение върху процесното.
В нарушение на закона съдът се е позовал на неприложимата към процесния случай Наредба № 7 от 25.05.1992 година за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, която не установява хигиеннозащитни зони около находища на подземни богатства. Предвидените с нея защитни зони са свързани със забрана за строителство на сгради за постоянно обитаване и обществени сгради, но не и за вилни сгради.
В нарушение на материалните разпоредби на чл.137, ал.1, т.1, б."к" и чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията, чл.15 от Закона за горите, чл.75 и чл.82, ал.2 от Закона за подземните богатства, съдът не е извършил преценка на съответствието предоставената концесия за обект "В." с изискванията на приложимите за нея норми. В нарушение на чл.142, ал.2 от АПК съдът не е съобразил настъпилото преди приключване на устните състезания обстоятелство, от съществено значение за делото. Съдът не е констатирал, че Решение по О. № 06-03 от 04.06.2003 година е изгубило правното си действие на основание чл.99, ал.8 от ЗООС.
Ответната страна - Директорът на РИОСВ Б. чрез процесуален представител оспорва жалбата по съображения, представени в писмено становище. В подкрепа е представил писмени доказателства, приети по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С обжалваното решение Административен съд – Бургас отхвърля жалбата на [фирма] против Решение БС № 42 - 10/15.12.2007 година на Директора на РИОСВ Б. по оценка на въздействието върху околната среда, с което не е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Изграждане на вилни сгради за отдаване под наемв ПИ № 002016 в м."Четала", землище на [населено място], [община], с възложител [фирма].
Като се позовава на целите на Закона за опазване на околната среда, формулирани в чл.1 от ЗООС, съдът обосновава необходимостта от отчитане на всички фактори по взаимодействие между компонентите на околната среда, човешката дейност и резултатите от тази дейност, което според него е направил и административният орган при постановяване на оспорения акт. В решението е прието, че би било едностранчиво и несъобразено със закона да се приеме, че при оценка на инвестиционното предложение следва да се отчита само неговото въздействие върху околната среда, като в подкрепа са посочени нормите на чл.95, ал.3, т.2 и т.3, чл.96, ал.1 т.11 и ал.4 от ЗООС. Изчерпателно посочените критерии по ал.4 на чл.93 от ЗООС са според административния съд в максимална степен комплексни. В подкрепа на развитите съображения е посочен и аргумента, че необходимостта от изготвяне на оценка на въздействието за строежи като процесния не е предоставена на преценката на административния орган, а е вменена като задължение по силата на закона - т.37"а" от Приложение № 1 към чл.92т.1 от ЗООС. Всички становища на компетентните органи дадени в хода на производството по оценката отчитат близкото отстояние - от 180 м на обекта от кариера "В.", като изрични констатации за това обстоятелство се съдържат и в доклада по ОВОЗ. В решението е прието, че в конкретния случай, по аргумент на обратното основание от нормата на чл.4, ал.2 от Наредба № 7, е изключено намаляването на отстоянията на хигиеннозащитната зона, посочено като условие за разрешаването на обекта.
В решението са обсъдени и са приети за неоснователни възраженията за изтекъл срок на Решение № 06-03/2003 година, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Генерален експлоатационен проект на кариера "В." предвид промяната на срока по т.8 на чл.99 ЗООС и наличието на концесията, титулярът на която, във всеки момент може да започне дейност по осъществяването й, изпълнявайки специалните изисквания на закона.
В касационното производство е представено Искане от [фирма] [населено място] вх.№ 5835/24.09.2008 година, установяващо промяна на титуляра на концесията, писмо № 5835 от 22.12. 2008 година на РИОСВ Б., с което се приема, че Решение 06-03/2003 година по ОВОЗ не е изгубило правно действие, писмо от 14.07.2005 година на МОСВ относно съгласуване на цялостен проект за добив и преработка от находище общ. Ц., писмо на РУГ Б. за съгласуване на молбата на концесионера за промяна на предназначението на площ от 10 дка от Д. на основание чл.15,ал.1, т.2 от ППЗГ, платежни нареждания за платено концесионно възнаграждение.
Касационният състав споделя изложените съображения и направените изводи в първоинстанционното решение.
Материалноправната разпоредба на чл.81, ал.5 от ЗООС определя съдържанието на оценката на въздействието на околната среда, което би произвело предвижданото за реализация инвестиционно предложение, като изисква съобразно всеки конкретен случай да бъдат описани и оценени преките и непреките въздействия върху посочените компоненти на околната среда. Тази норма не е и не може да бъде разглеждана изолирано и самоцелно. Съдържанието й следва да бъде преценявано в контекста на целта на закона и цялостната уредба на производството, от което тя регламентира само отделен елемент.
Легалната дефиниция на понятието "околна среда" съобразно т.1 на пар.1 от ДП на ЗООС я определя като ".... комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство". Защитата на здравето на хората като основна цел на закона е посочена в т.1 на чл.1 на Закона за опазване на околната среда. Предотвратяването и намаляването на риска за човешкото здраве е закрепено като принцип, на който се основава опазването на околната среда съобразно т.2 на чл.3 от ЗООС. Посоченото е обусловило и законодателното решение на т.37 "а" от Приложение № 1 към чл.92, т.1 от ЗООС, в хипотезата на което попада процесното инвестиционно предложение. Обектите на туризма и отдиха по посочената разпоредба на т.37, свързани със здравето на хората, подлежат на задължителна оценка на въздействието на околната среда. Целта на закона предполага и изисква комплексна оценка не само на въздействие, но и на взаимодействие на съществуващи и планирани компенентни и фактори на околната среда. Уредената в закона и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Загл. изм. ДВ бр.3/2006 година/ процедура по изготвяне на О. изисква съобразяване на предлаганото строителство със "....съществуващата околна среда и всички нейни компоненти" /т.2 на ал.3 на чл.95 ЗООС /, ".... взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии" / т.1 на ал.3 на чл.95 ЗООС/, като задължава възложителя да извърши консултации със съответните специализирани ведомства - ал.3 на чл.95 ЗООС. Оценката на качеството на доклада за О. като част от производството включва като задължителен критерий "положителни и отрицателни въздействия върху човека и околната среда от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение" - т.4 на ал.1 на чл.14 от посочената Наредба за условията и реда за извършване на ОВОЗ. Съхраняването на човешкото здраве като висша ценност цели и задължението по ал.2 на чл.14 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОЗ, вменено на органа по оценка на качеството на доклада, да изиска становище от съответната регионарна инспекция за опазване и контрол на общественото здраве /РИОКОЗ/ в зависимост от местоположението на инвестиционното предложение. Описание и анализ на компенентите и факторите на околната снреда по чл.4 и 5 и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение е изискване и към доклада по ОВОЗ съобразно т.3 на ал.1 на чл.46 от ЗООС , като разпоредбата изрично разпорежда анализа да включи и взаимодействието на посочените елементи
Безспорното наличие на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -туфи, по чл.2,т.5 от Закона за подземните богатства, от находеще "В.", [община], предоставена за срок от 25 години с Решение № 567 от 07.07.2004 година на Министерския съвет, намираща се на отстояние от 180 м. от имота, предмет на инвестиционното предложение, задължително следва да бъде съобразено в процедурата за ОВОЗ на процесното инвестиционно предложение. Предвиденият взривен начин на осъществяване на добива на камък от кариера "В.", съобразно т.205 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда ДВ бр.46/1992 година попада в ІІІ група производствени стопански дейности по смисъла на чл.3 от Наредба 7/92 година, за които хигиенно - защитните зони са определени най - малко на 1000 м.
Засягането на имота, в който се предвижда изграждането на вилните сгради, предмет на инвестиционното предложение, от 1000 метровата хигиенно - защитната зона на кариера "В." - отстоянието й на 180 м., е основание за РИОКОЗ Б. да даде отрицателно Становище № 32-04-03 от 14.12.2007 година за местоположението на вилните сгради, позовавайки се на т.205 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 Наредба №7/1992 и чл.10 от същата наредба. Изграждането на 37 вилни сгради, предназначени за отдих е свързано с обслужване на хората в не по -малка степен от предвидените в чл.10 на Наредба 7/92 година хотели. С оглед изложеното касационният състав намира неоснователен довода за неприложимост спрямо процесното инвестиционно предложение разпоредбите на Наредба 7/92 година.
Всички доводи в касационната жалба, свързани с нарушение на материалноправните разпоредби на чл.137, ал.1, т.1, б."к" и чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията, чл.15 от Закона за горите, чл.75 и чл.82, ал.2 от Закона за подземните богатства при предоставянето и реализирането на концесията за обект "В." са неотносими към предмета на обжалването и съдът не ги обсъжда. Преценката за законосъобразност на предоставянето на концесията и изпълнението на задълженията по концесионния договор са извън правомощията на първоинстанциония административен съд, произнасящ се по оспорването на решението по чл.99, ал.2 от ЗООС. До прекратяването на действието на концесионния договор както третите лица, така и съдът е длъжен да се съобразява с него. Ето защо неотносимо към спора е възражението, че Решение по О. № 06-03 от 04.06.2003 година, което е елемент от правоотношенията по концесионния договор, е изгубило правното си действие на основание чл.99, ал.8 от ЗООС. Законосъобразни са изводите в решението на първоинстанционния съд за съобразяване с действието на концесията. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на чл.142, ал.2 от АПК поради несъобразяване настъпило преди приключване на устните състезания обстоятелство, от съществено значение за делото.
Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба неоснователна, поради което, на основание чл.221, ал.2 АПК


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 02.02.2009 година по адм.д. № 155/2008 година на Административен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: