РЕШЕНИЕ

550
София, 14.01.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 6918/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следв. От Административнопроцесуалния кодекс АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите РИОСВ-гр. Б. против решение № 333/30.03.2009 г., постановено по адм. д. № 154/2009 г. по описа на Административен съд [населено място] с доводи за неправилност и искане за отмяната на съдебния акт.
Ответникът- [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното решение административният съд отменя заповед № РД-7/15.01.2009 г. на директора на РИОСВ [населено място], с която е наложена принудителна административна мярка: незабавно спиране на всякакви строителни дейности във връзка с първоначалната реализация на инвестиционно предложение: „Сграда с апартаменти за туристическо ползване и КОО и басейн-първи етап от ваканционно селище” в имот № 27454.23.72, местност „Каладери” в землището на [населено място], [община], обл. Б. с инвеститор [фирма] до произнасяне от компетентния административен съд с окончателен съдебен акт относно постъпила жалба срещу решение по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорения пред него административен акт не е мотивиран, което е нарушение на изискването за форма на наложената принудителна административна мярка и е основание за отмяната и като незаконосъобразна.
Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон поради приетата незаконосъобразност на решението на директора на РИОСВ, тъй като спряното строителство е в защитена зона и е налице висящо производство по обжалване на оценката за съвместимост.
Действително е налице висящо производство по оспорване на решението на директора на РИОСВ [населено място] по оценка за съвместимостта на план, програма и проект /инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване на защитени зони/ и действието на принудителната административна мярка, наложена по реда на чл. 158 и следв. от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС) е обвързана с влизането в сила на съдебното решение по това оспорване. Производството по издаване на принудителни административни мерки по реда на ЗООС обаче е самостоятелно административно производство, което се развива по правилата на АПК и произнесения в него индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. В тази насока настоящата инстанция изцяло споделя задълбочените и обосновани съображения на решаващия съд относно приетата липса на мотиви в решението на директора на РИОСВ [населено място]. Нормата на чл. 160, ал. 1 ЗООС съобразена и във връзка с чл. 59 АПК изисква прилагането на принудителна административна мярка да се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158 ЗООС. Ето защо правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че посочването само на правното основание, в случая чл. 158, т. 3, т. 4 и чл. 159, ал. 2 ЗООС, без изложение на фактическите основания за произнасянето на акта е отменително основание по чл. 168 АПК.
Фактическите основания са юридическите факти от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и липсата им не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства. В конкретния случай представените в касационното производство констативни протоколи са ирелевантни за съдебноадминистративния спор, доколкото касаят строителство, базирано на разрешение за строеж № 27/05.09.2007 г., но не запълват липсата на мотиви досежно възникване на непосредствена опасност от замърсяване или увреждане на околната среда, или за увреждане на здравето или имуществото на хората, или допускане на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, за да бъдат предотвратени вредните последици от тези дейности, съгласно посоченото правно основание в принудителната административна мярка. Както бе посочено по-горе, индивидуалният административен акт не съдържа мотиви в тази насока, нито в административната преписка са налице доказателства, изходящи от компетентния административен орган, обосноваващи налагането и.
По тези съображения обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде потвърдено изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 333/30.03.2009 г., постановено по адм. д. № 154/2009 г. по описа на Административен съд [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: