РЕШЕНИЕ

6591
София, 19.05.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 12209/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], против решение № 109 от 04.06.2009 г., постановено по адм. д. № 160/2009 г. по описа на Административен съд [населено място], в частта му, с която на [фирма] [населено място] е отказан достъп до информация, касаеща протокола от обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда и Становището на [фирма] и преписката е върната на административния орган. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна – [фирма] [населено място], в писмено становище, оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че исканата информация не попада в хипотезата на чл. 37, ал.1, т.1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съдът е посочил, че редът и условията на предоставяне на достъп по информация за околната среда е регламентиран в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който е специален спрямо общия ЗДОИ. В чл. 20 на ЗООС са визирани конкретни основания за отказ на достъп до търсената информация за околната среда, които изключват приложението на разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, уреждаща хипотезите на отказ по този закон. Задълженият субект не е обсъдил изпълнени ли са елементите на някои от фактическите състави по чл. 20 ЗООС, при осъществяването, на които разполага с възможността да откаже достъп до информация за околната среда. Незаконосъобразно се е позовал на разпоредба на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, като е игнорирал специалния текст на чл. 102 от ЗООС, който гласи че, МОСВ води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по О., включително за общественото обсъждане, издаденото решение по О. и за извършения контрол по изпълнение на решенията по О.. Съдът се е позовал и на нормата на чл. 17, ал. 5 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и е направил извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
В чл. 19 от ЗООС е дадено определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само в случаите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС. В случая, за да постанови обжалвания отказ административният орган не се е позовал на някой от фактическите състави от приложимата правна норма, а е счел, че са изпълнени предпоставките по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДОИ. Както правилно е приел решаващият съд, отказът е незаконосъобразен, тъй като търсената информация не е свързана с оперативна подготовка на актовете - решения по О., по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. За да е лишена от самостоятелен характер исканата информация следва да представлява по съществото си мнение, препоръка, становище, изготвена от или за органа и насочена към подготовка за приемане на съответния окончателен акт. Общественото обсъждане на Доклада за О., провеждано по реда на ЗООС е самостоятелен етап от процедурата по приемане на решение по О. от компетентния орган, поради което и съставеният протокол за обсъждането му няма белезите на подготвителен документ, изготвен от помощен орган с оглед издаване на крайния акт. Протоколите от обществените обсъждания отразяват публично изказаните становища и позиции на участвалите в тях лица. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (в редакцията й към момента на постановяване на административния акт) в срок до 14 дни след срещата/ последната среща за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане. Компетентният орган осигурява достъп до становището по реда на Закона за достъп до обществена информация. Следователно в случая законодателят е изключил приложението на чл. 37, ал. 1, т. 1 вр. чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Достъпът до обществена информация за дейността на администрацията е гаранция за възможността на гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище за органите, които ги управляват, поради което основанията за отказ могат да бъдат само в рамките на ограниченията на правото на достъп, регламентирани в приложимия закон. При положение, че с разпоредбата на чл. 102 от ЗООС е дефиниран принципът на публичност на данните, касаещи процедурата по О., включително за общественото обсъждане, правото на достъп на гражданите и организациите до информацията, свързана с решенията, засягащи околната среда не може да бъде ограничавано извън случаите, визирани в чл. 20 от ЗООС.
Доводите за необоснованост на решението са неоснователни. Изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради противоречието му с материалноправните норми на ЗДОИ, ЗООИ и Наредбата за реда и условията за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, са в съответствие със събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 04.06.2009 г., постановено по адм. д. № 160/2009 г. по описа на Административен съд [населено място]
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: