РЕШЕНИЕ

10508
София, 25.08.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Огнян Атанасов
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 6228/2010. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.208-228 от АПК.
    Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 591 от 17.03.2010 г., по адм.дело № 3091/2009. г. от Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №213 от 20.10.2009 г. на Директора на РИОСВ-В.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и постанови ново, с което да отмени обжалваната заповед и осъди ответника да му заплати направените деловодни разноски.
    Ответникът в представени писмени отговор и бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на първоинстанционния съд.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
    Върховният административен съд – П. отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
    Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
    С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против заповед № 213 от 20.10.2009 г. на Директора на РИОСВ В., с която последният на основание чл.14 ал.4 и чл.158 т.4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.122 ал.2 т1 и 2 и чл.123 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (З.) е наредил да се преустановят, считано от 20.10.2009 г. извършването на всякакви строителни и монтажни работи на площадката на инвестиционно предложение „Изграждане на „Ветроенергиен парк” в имоти №№ 113027, 113028, и 046001 в землището на [населено място] и в имоти 409, 410, 408, 411, 504, 505, 508, 510, 512, 515, 517, 519, 168, 000089, 234, 258, 260, 240, 241, 246 и 259 в землището на [населено място], [община] с възложител [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] до издаване на краен административен акт на компетентния орган по околната среда по глава шеста ЗООС за настъпилите изменения на инвестиционното предложение.
    Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл.219 ал.1 АПК, поради което и на основание чл.220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд.
    Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) изброените в текста длъжностни лица, между които са и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (чл.14 ал.4 ЗООС) прилагат с мотивирана заповед (чл. 160, ал. 1 от ЗООС) принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В съответствие с цитираните текстове от закона първоинстанционният съд приема, че заповедта на директора на РИОСВ- [населено място], с която на [фирма] е приложена принудителна административна мярка преустановяване извършването на всякакви строителни и монтажни работи на площадката на инвестиционното е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма и съдържа посочените в чл. 59 ал. 2 от АПК реквизити.
    Избраната от административния орган принудителна административна мярка е предвидена в разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗООС, доколкото „преустановяване” по същество е спиране извършването на дейност.
    Същата е приложена след като от събраните доказателства е установено, че с решение по оценка на въздействието върху околната среда № 3-2(101)2005 директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите-В. на основание чл.99 ал.2 ЗООС и чл.19 ал.1 от наредбата за условията и реда за извършване на оценката на въздействие върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Изграждане на „Ветроенергиен парк” в имоти №№ 113027, 113028, и 046001 в землището на [населено място] и в имоти 409, 410, 408, 411, 504, 505, 508, 510, 512, 515, 517, 519, 168, 000089, 234, 258, 260, 240, 241, 246 и 259 в землището на [населено място], [община] с инвеститор [фирма] С.. Решението е мотивирано с доклада по О., в който по т.1.4 „Основни характеристика на използваната ветроенергийна уредба”, след като е констатирано, че фирмата се е спряла на четири фирми, производителки на ветрогенератори е избрала следните типове съоръжения: ENERGON E70 64m/85m Nabe, VESTAS V80/90 60m/78m Nabe, AN B. AN-2 MW/76 60m/80m Nabe, Repower :W82 59m/80m Nabe.
    Колективът, изготвил ДОВОС е оценил по негово решение въздействието на най-високото съоръжение от представените, при което всички оценки и прогнози са относно ветрогенератор от типа ENERGON E70 64m/85m Nabe.
    На 17.11.2008 г. със запитване вх.№ 26-00-6707/17.11.2008 [фирма] уведомил Директора на РИОСВ- В., че настъпила промяна в инвестиционното им намерение за изграждане на ветроенергийния парк, цитиран по-горе като вместо планираните ветрогенератори тип ENERGON E70, с мощност 2 МВ ще бъдат поставени ветрогенератори тип VESTAS V90 със същата мощност, но с диаметър на ротора 90 м, височина на главата 80 м, с дължина на перките 44 м, площ, обхваната от перките 6 362 кв.м. и честота на въртене – променлива 9-14,9 об/мин, който бил разгледан в ДОВОС и поискали да бъдат уведомени в писмен вид дали е необходимо да предприемат допълнителни действие или да изготвят допълнителни документи, съобразно законодателството в областта на околната среда. С отделно писма – вх.№ 26-00-6707(2) от 17.11.2008 г. предоставили на РИОСВ-В. одобрен и влязъл в сила ПУП за вятърно-енергиен парк, изграждан от дружеството, както и документацията за промяна на предназначението на земеделската земя, идейния инвестиционен проект, разрешение за строеж, ПУП за подстанция за вятърно-енергийния парк, парцеларен план за кабелните трасета, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво.
    Със заповед № 202 от 24.11.2008 г. директора на РИОСВ В. приложил принудителна административна мярка по отношение [фирма], с която наредил да се преустановят, считано от 24.11.2008 г. извършването на всякакви строителни и монтажни работи на площадката на инвестиционното предложение до изясняване изпълнение на условията в решение по О. №3-2(101)/2005 г. на директора РИОСВ В.. Със заповед №234 от 18.12.2008 г. директора на РИОСВ-В. отменил заповед № 202/2008 г., като приел, че от представената документация [фирма] изпълнява условията в решението по О., като задължил същите в тридневен срок да представят експертно становище от авторите на ДОВОС относно необходимостта от изработване на допълнителна оценка при отчитане на актуалното състояние на околната среда и действащата нормативна уредба предвид настъпилата промяна в инвестиционните намерения по отношение типа и техническите параметри на ветрогенераторите, като наредил до осигуряване на експертното становище на инвестиционната площадка да се извършват само строителни работи, свързани с изграждане на ел.подстанцията, подземни кабелни линии, временни пътища, други и да не се извършват монтажни работи по издигане на ветрогенератори.
    На 15.01.2009 г. в РИОСВ В. били представени одобрени ситуационен план на ветроенергийния парк и план за безопасност и здраве, както и експертно становище, изготвено от [фирма], който е изготвил и ДОВОС за инвестиционното предложение. В последното експертите дали становище, че смяната на типа и промяната на броя на използваните генератори няма да промени направените заключения в ДОВОС на инвестиционното предложение, няма да окаже допълнително негативно влияние върху компонентите и факторите на околната среда и не е необходимо да се разработва нова допълнителна оценка. В този смисъл са и заключенията им отнасящи се до представителите на гръбначната фауна в разглеждания район, като при установяване през конфликтните сезони на висока концентрация от мигриращи на тесен фронт птици в района на ветроенергийния парк съоръженията трябва да бъдат изключвани.
    С писмо изх.№ 26-00-6707(7) от 09.02.2009 г. [фирма] били уведомени, че планираната територия за изграждане на ветроенергийния парк попада изцяло в границите на две защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000 – ЗЗ „К.” и ЗЗ „Комплекс К.”, предвид което и с оглед на това, че площта на перките на новоизбрания тип „В.” е почти два пъти по-голяма в сравнение с тази тип „Енергон” промяната в инвестиционното намерение по смисъла на разпоредбата на §1 т.28 от ДР на ЗООС е разширение на инвестиционното предложение по т.3 „и” от Приложение №2 на ЗООС. За същото административният орган преценил, че съгласно чл.93 ал.1 т.2 ЗООС следва да се извърши преценяване необходимост от извършване на О.. В същото писмо са дадени и указания в тази насока на дружеството, съгласно изискванията на ЗООС и З..
    С нотариален акт за продажба на недвижим имот, ветрогенератори и право на строеж № 149/30.05.2009 г. на нотариус с рег. № 538 на Нотариалната камара , с район на действие [населено място] [фирма] продал на [фирма] недвижими имоти, подробно описани в същия недвижими имоти, представляващи част от ветроенергиен парк, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], ведно с всички права, необходими за проектирането, изграждането и дългосрочната експлоатация на ветроенергийния парк. За така придобитите права касаторът уведомил ответника с писмо вх.№ 26-00-6707/09.10.2009 г., след което с писмо със същия номер от 10.06.2009 г. поискали от директора на РИОСВ В. да потвърди, че са изпълнени поставените от последния изисквания със заповед 234/18.12.2008 г. и могат да монтират ветрогенераторите в предвидените от тях срокове.
    С писмо от 24.06.2009 г. Директора на РИОСВ В. уведомил касатора, че следва да бъдат изпълнени указанията, дадени в писмо № 26-00-6707(7) от 09.02.2009 г. Същото становище било потвърдено и в писмо № 26-00-6707(20) от 09.09.2009 г. и в писмо № 26-00-6707(22) от 15.10.2009 г.
    С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед №213 от 20.10.2009 г. ответникът наложил на касатора на основание чл.14 ал.4 и чл.158 т.4 ЗООС и чл.122 ал.2 т.1 и 2 и чл.123 ал.1 З. процесната принудителна административна мярка, като в мотивите е посочено, че същата е наложена след извършена проверка на същата дата от служители на РИОКОЗ,във връзка с постъпил сигнал, при която било констатирано извършване на монтажни работи по издигане на вятърни съоръжения при неспазване на заповед № 234/18.12.2008 г. и изискванията на глава VІ ЗООС. Актът е мотивиран и с обстоятелството, че касаторът бил уведомен за необходимостта от извършване на О. за промяната в инвестиционното предложение, като след извършена справка във входящия дневника на РИОСВ не била констатирано същият да е предприемал действия съгласно дадените му указания.
    В преписката по делото е приложен констативен протокол № 16983 от 20.10.2009 г., от който се установява, че служители на РИОСВ В. са установили, че в землището на [населено място], посока [населено място] –с.Б. в ляво на пътя на около 2 км от селото и на 1 км в ляво от пътя изграден един генератор, на площадката има техника и се извършват строителни и монтажни работи. От съдържанието на същия не се установява проверката да е извършена в присъствие на представител на касатора или да е връчван на последния.
    При тази фактическа обстановка, която правилно е установена в обжалваното решение, правилни са и изводите насъда, че след като касаторът е бил уведомен от ответника, за преценката от необходимост да се проведе процедура по О. и със заповед е наредил да не се извършват строително монтажни работи, свързани конкретно с монтажа на ветрогенератори, същият не е изпълнил дадените му казания и наложената му забрана, при което административния орган законосъобразно е наложил процесната принудителна административна мярка.
    Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая не са били налице законовите предпоставки за извършване на О. на промяната в инвестиционното намерение. Дали промяната на типа генератори изпълва законовата разпоредба на понятието „разширение по §1 т.28 от ДР на ЗООС и дали представлява разширение по т.3 „и” от Приложение № 2 ЗООС не е предмет на контрол в това производство, както правилно е прието и в първоинстанционното решение. Процедурата по извършване на О. е отделна от тази по прилагане на принудителни административни мерки и съответно подлежи на самостоятелен контрол.
    Касаторът не спори, че указанията на административния орган, дадени в писмото от 09.02.2009 г. до праводателя му са му били известни, но твърди, че е уведомен за тях седем месеца по-късно или един месец преди издаване на процесната заповед. Този довод е неоснователен, тъй като безспорно от доказателствата по делото е установено, че същият е встъпил в правата на праводателя си на 30.05.2009 г. – датата на сключване на договора за продажба, от която дата безспорно за него възникват и задълженията, а кореспонденцията между него и РИОСВ В. по повод заповед № 234 от 18.12.2008 г. на Директора на РИОСВ В., с която наредено да не се извършват СМР, свързани с монтажа на ветрогенератори е започнала на 09.06.2010 г. От този факт следва, че касатора е имал възможност да се запознае с преписката и съответно с разпорежданията и указанията на административния орган от момента на придобиване на правата, а както бе установено по-горе за писмото от 09.02.2009 г. същият е бил уведомен с писмо от 24.06.2009 г.
    Всичко изложено налага извода, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед и като приема, че същата е законосъобразна, Административен съд Варна постановява съдебен акт в съответствие със закона.
    Д. на касатора за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички доказателства по делото. Събраните в производството пред административния орган писмени доказателства обосновават единствения извод, че в случая е налице неизпълнение на заповед №234 от 18.12.2008 г. и указанията, дадени с писмо изх.№ 26-00-6707(7) от 09.02.2009 г. на директора на РИОСВ В..
    Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на решението на Административен съд Варна не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 АПК, атакуваният съдебен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила.
    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591 от 17.03.2010 г., постановено по адм. дело № 3091/2009 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.

Особено мнение: