РЕШЕНИЕ

10497
София, 25.08.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Владимир Йорданов
изслуша докладваното
от председателяВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
по адм. дело 13015/2009. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] против решение № 1094 от 22.06.2009г., постановено по адм. д. № 3007/2008г. по описа на Административен съд [населено място] с доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответниците- Българска фондация "Б." и [фирма] не вземат становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд отменя решение № 130/28.10.2008г. на директора на РИОСВ -В., с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Р. Д. В.-изпълнителен директор на Българска фондация "Б." по заявление с вх. № ЗДОИ 26-00-6538/02.10.2008г. За да постанови този резултат съдът приема, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като е свързана с обществения живот в Република България и цели да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти, какъвто е и РИОСВ-В.. Приема също така, че при липсата на легална дефиниция на понятието "търговска тайна" в българското законодателство, задълженият да предостави достъп до обществена информация субект следва да посочи кои релевантни обстоятелства в конкретния случай определят търсената информация като "търговска тайна" по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, което директорът на РИОСВ-В. не прави. На последно място решаващият съд посочва, че при произнасяне на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), която е специална в правната уредба на достъпа до обществена информация, свързан с околната среда.
Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
В чл. 19 от ЗООС е дадено определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и др., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само при наличие на някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС.
От данните по делото се установява, че директорът на РИОСВ В. е сезиран от юридическото лице с нестопанска цел с искане да му бъде предоставено решение № ВА-35-ЕО/2008г. за оценка на въздействие върху околната среда. Инвеститорът на инвестиционното предложение, предмет на оценката- [фирма]-гр. С. не дава съгласие по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради което за да постанови обжалвания отказ административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗООС като посочва единствено, че информацията засяга интересите на трето лице и е търговска тайна по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (З.) без да обоснове позоваването.
Достъпът до обществена информация за дейността на администрацията е гаранция за възможността на гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище за органите, които ги управляват, поради което основанията за отказ могат да бъдат само в рамките на ограниченията на правото на достъп, регламентирани в приложимия закон. При положение, че с разпоредбата на чл. 102 от ЗООС е дефиниран принципът на публичност на данните, касаещи процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (О.), която следва да се постигне чрез отразяването на процедурата по О., решението по О., включително извършвания контрол по изпълнение на решенията по О. в публичен регистър, който се води от Министерство на околната среда и водите, откъзат да бъде предоставено решение по О. на заинтересувана страна не намира опора в закона. Допълнително съображение в тази насока е и императивно установеното в чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС задължение на компетентния да постанови решението по О. орган да го оповести чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Ето защо като отказва да предостави достъп до обществена информация на фондация "Б." -решение по О. директорът на РИОСВ В. произнася незакоонсъобразен административен акт, който правилно и в съответствие със закона е отменен от административния съд.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1094 от 22.06.2009г., постановено по адм. д. № 3007/2008г. по описа на Административен съд [населено място].
Решението е окончателно.

Особено мнение: