РЕШЕНИЕ

15647
София, 20.12.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИЕТА МИЛЕВА
по адм. дело 3793/2010. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 49 от 02.02.2010 г. по адм. дело № 846/2009 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-08-330/ 24.08.2009 г. на директора на Регионална инспекция на околната среда и водите (РИОСВ)- П.. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за прилагане на мярката по реда на чл. 158 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са обсъдени всички направени възражения и събрани доказателства и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие със закона.
Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД 08-330/ 24.08.2009 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 158 от ЗООС орган - разпоредбата овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки при изброените в закона случаи. Заповедна е в писмена форма и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й. Поради това съобразено с нормативната уредба е и заключението за съответствие на административния акт с формалните изисквания на чл. 160, ал. 1 от ЗООС.
Заключението на съдебния състав, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на материалноправните изисквания на чл. 158, т. 4 от ЗООС също кореспондира със закона. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган прилага принудителна административна мярка за преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване на вредните последици от тези нарушения. В случая изброените в текста предпоставки са изпълнени. При проверка на органите на РИОСВ- П. е установено, че дружеството – жалбоподател експлоатира промишлена инсталация за интензивно отглеждане на 15 000 свине, в т.ч. свине за угояване, свине майки и нерези, без да притежава съответно комплексно разрешително (с решение № 374-Н0-И0-А0 от 21.04.2009 г. министърът на околната среда и водите отказва да издаде комплексно разрешително за тази дейност). Данните от проверката се отразени в констативен протокол от 17.08.2009 г. При тези констатации директорът на РИОСВ – П. издава обжалваната заповед № РД -08-330/ 24.08.2009 г., с която на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС нарежда да бъде преустановена дейността по отглеждане на свине над разрешения капацитет по т. 6.6, б. „б” и „в” от Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС и да се осъществява само до разрешения капацитет : до 2000 места за свине за угояване и до 750 места за свине майки. При така установените факти правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗООС съдебният състав преценява, че осъществяваната от дружеството дейност – експлоатация на промишлена инсталация за интензивно отглеждане свине с над 2000 места за свине за угояване и над 750 места за свине майки, попада в дейностите по т. 6.6 б. „б” и „в” на Приложение № 4 към цитирания текст, поради което може да се извършва само след издаване на комплексно разрешително, а при установяване, както в случая, че такова разрешително не е издадено на лицето, което осъществява дейността, компетентният орган следва да упражни предоставените му по закон административни правомощия, с цел да преустанови допуснатото нарушение, свързано със замърсяване на околната среда и да предотврати вредните последици от него. Ето защо като приема, че по отношение на жалбоподателя условията на прилагане на мярката по чл. 158, т. 4 от ЗООС са изпълнени и не са налице основания за отмяна на атакувания административен акт, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Възраженията на касатора, свързани с причините, поради което разрешително не е издадено и предприетите от него процесуални действия пред компетентните органи са иревантни за спора. Дейността, която дружеството извършва може да се осъществява само след издадено комплексно разрешително. Експлоатиране на инсталация за отглеждане на свине с над 2000 места за свине за угояване и с над 750 места за свине майки без такова разрешително, независимо от причините, представлява нарушение на закона и обосновава правото на административния орган да приложи нормативно установените принудителни административни мерки.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от кодекса. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, а изводите на съда са изградени след преценка на всички доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган (чл. 171, ал.1 от АПК). Обсъдени са и всички възражения на страните, включително доводите на жалбоподателя относно причините, поради които комплексно разрешително не е издадено, изложени са и съображения за липсата на основания за спиране на производството по делото, тъй като образуваното пред ВАС производство по жалба на дружеството против отказа на министъра на околната среда и водите да издаде комплексно разрешително е приключило с влязло в сила определение от 07.12.2009 г. по адм. дело № 8656/ 2009 по описа на ВАС. Съдебният акт съдържа и подробни мотиви обосноваващи изводите на съда за законосъобразност на административния акт и неоснователност на жалбата. Ето защо възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно.
Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен.
Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички доказателства по делото. Фактът, че дружеството - жалбоподател осъществява експлоатация на промишлена инсталация за отглеждане на свине с над 2000 места за свине за угояване и с над 750 места за свине майки без да притежава комплексно разрешително, е констатиран при проверка на компетентните контролни органи, а всъщност не се оспорва и от касатора. Съставеният протокол, събраните в административно производство писмени доказателства и обстоятелството, че комплексно разрешително не е представено, мотивират съдебният състав да приеме, че касаторът извършва стопанска дейност в нарушение на закона, поради което са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 158, т. 4 от ЗООС, като се преустанови дейността, осъществява в нарушение на законовите изисквания. Поради това доводите за необоснованост на съдебния акт не могат да бъдат споделени.
Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т.3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 02.02.2010 г. по адм.дело № 846/2009 г. на Административен съд- Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.



Особено мнение: