ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1614
София, 02.02.2011

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА ГЕТОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяПЕНКА ИВАНОВА
по адм. дело 646/2011. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез управителя му Д. П. Ц. срещу определение № 6496/06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3636/2010 г. от Административен съд-Варна.
Ответникът – РИОСВ - [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, намира че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на [фирма] против констативен протокол № 20982/25.09.2010 г. на РИОСВ-В. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че протоколът не е индивидуален административен акт, тъй като е издаден на основание чл. 155 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в производство по извършване на текущ контрол и не е краен, приключващ контролното производство акт.
Определението е правилно. Обжалваното предписание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Констативният протокол, съдържащ процесното предписание, е издаден на основание чл. 155 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в производство по извършване на текущ контрол. В това производство се изготвят протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. При неизпълнение на предписанията по чл. 155 ЗООС от контролираното лице се носи административно-наказателна отговорност според чл. 166, т. 3 ЗООС. Разпоредбата на чл. 157 ЗООС постановява, че съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са част от текущия и последващия контрол. Предвид това констативният протокол е част от процедурата на текущия или последващия контрол и не е крайният, завършващ акт. Всички актове, предходящи крайния, завършващ акт не подлежат на самостоятелно обжалване.
По изложените съображения прекратителното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6496/06.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3636/2010 г. от Административен съд-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: