РЕШЕНИЕ

3574
София, 14.03.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
при секретар Станка Чолакова
и с участието
на прокурора Лидия Ангелова
изслуша докладваното
от съдиятаГАЛИНА ХРИСТОВА
по адм. дело 403/2011. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Ив. Н., в качеството му на пълномощник на [фирма] с управител Г. С. П., срещу решение № 1331 от 18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 285/2010 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответникът – Директорът на РИОСВ П., в писмена защита застъпва становище за неоснователност на жалбата.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но не по изложените в същата съображения.
Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред министъра на околната среда и водите е депозирана жалба от [фирма] против заповед № С-2-1 от 02.10.2009 г. на Директора на РИОСВ П. в частта, с която е отменено начисляването на текуща санкция, наложена с наказателно постановление № С-2 от 10.01.2006 г., считано от 07.08.2009 г. Жалбоподателят претендира текущата санкция да бъде отменена считано от 23.05.2006 г., съгласно разпоредбата на чл. 69в, ал. 4 от ЗООС и във връзка с молба на търговското дружество вх. № 1758 от посочената дата.
С решение № 299 от 23.11.2009 г., постановено в производство по реда на чл. 81-98 от АПК, министърът е оставил без разглеждане така подадената жалба, прекратил е административното производство и я е препратил на Районен съд Пловдив по компетентност. В мотивите на административния орган е посочено, че както наказателното постановление, с което е наложена санкцията, така и актът, с който тази санкция се отменя са издадени от един и същи орган – директорът на РИОСВ въз основа на идентичен ред за установяване на релевантни факти – замърсяване на околната среда над допустимите норми и съответно – спиране на замърсяването. Ето защо по своята правна природа и наказателното постановление и обжалваната заповед са правораздавателни актове, а не индивидуални административни актове. По тази причина е приел, че не дължи произнасяне.
В Районен съд Пловдив е образувано НАХД № 6486/2009 г., което е било прекратено с протоколно определение от 27.01.2010 г., а делото – изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив. В мотивите си съдът е приел, че обжалваната заповед е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по реда на АПК.
Административният съд П. от своя страна е приел жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна. В решението е посочено, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението е недопустимо при следните съображения:
1. Като правно основание за издаването на оспорваната заповед № С-2-1 от 02.10.2009 г. министърът на околната среда и водите е посочил текста на чл. 69в, ал. 1 и ал. 3 от ЗООС вр. чл. 10 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми (приета с ПМС № 169 от 29.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 69 от 05.08.2003 г., в сила от 06.09.2003 г.). Съгласно чл. 69в, ал. 13 от ЗООС редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8 – в случая Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми. Следователно, налице е специален ред и процедура както за издаване на актове, свързани с налагане така и на актове, свързани с отмяна на санкции във връзка с констатирани нарушения на разпоредбите за опазване на околната среда.
2. С разпоредбата на чл. 13 от посочената Наредба, както и с разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗООС законодателят е регламентирал специален ред за обжалването на наложените санкции – този по ЗАНН.
3. Един и същи орган налага санкцията и я отменя при наличието на предвидените в закона условия - когато въз основа на констативния протокол по чл. 69в, ал. 2 от ЗООС се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е спряна. След като актът, с който се налага санкцията се обжалва по реда на ЗАНН, то и актът, с който тази санкция се отменя също следва да се обжалва по реда на посочения закон.
4. В заповедта, с която е отменено ночисляването на текуща санкция съгласно НП № С-2 от 10.01.2006 г. изрично е посочено, че същата подлежи на обжалване по реда на ЗАНН в седмодневен срок от връчването й.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Административният съд П. не е бил компетентен да разгледа жалбата на [фирма], решението му е недопустимо и като такова ще следва да се обезсили в оспорваната част, а делото да се препрати на Районен съд Пловдив за разглеждане по същество.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,


РЕШИ:


ОБЕЗСИЛВА решение № 1331 от 18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 285/2010 г. от Административен съд Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд Пловдив за разглеждане на спора по същество.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: