При постановяването на атакувания акт, Административен съд - Плевен е приел, че с обжалваната наредба не се създават задължения за жалбоподателя, не се засягат и не могат да се засегнат правата, свободите или законните му интереси. Тричленният състав на ВАС приема, че определението е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е предвидено, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Анализът на разпоредбата сочи, че наличието на правен интерес, като предпоставка за допустимост на жалбата, означава, че право да оспорят съответния акт имат лицата, чието правно положение е регламентирано от него и разпоредбите му могат да засегнат по неблагоприятен начин правната им сфера. Съдът констатира, че нормата допуска засягането да е не само реално, съществуващо към момента на оспорването, но и да създава възможност за предстоящо засягане на права. В този смисъл, Конституционният съд по к. д. № 11/2006 г. е приел, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са всички граждани, до които актът се разпростира.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Плевен. По делото не е спорно, че жалбоподателят е жител на гр. Плевен, следователно е от кръга на правните субекти, спрямо които се разпростира териториалното действие на наредбата. Според ВАС, като жител на общината, Стефан Катев безспорно има правен интерес обществените отношения, предмет на подзаконовия нормативен акт, да бъдат регламентирани по начин, който е в съответствие със закона и гарантира спазването на правата и интересите на гражданите.