Новини
|
Контакти
|
Карта
|   Четвъртък, 28.8.2008
НовиниАрхив новини
ВАС сезира Конституционния съд с искане да се произнесе относно противоконституционността на текстовете от Закона за обществените поръчки, регламентиращи дейността на Комисията за защита на конкуренцията
 
С определение по хода на адм. дело № 7527/2008 г., петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Константин Пенчев спря производството по делото и направи искане до Конституционния съд да се произнесе относно противоконституционността на параграфи 128, 130, 131, 132, 133 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (обнародван в ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г., в сила от 01.07.2006 г.), регламентиращи дейността на КЗК по ЗОП, с оглед разпоредбите на чл. 119 от Конституцията на Република България.

Делото пред ВАС е образувано по молба от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за отмяна на влязло в сила решение на тричленен състав на съда, с което е отменено решение на КЗК по спор, свързан с обществена поръчка. В молбата за отмяна се твърди, че комисията не е била конституирана като страна по делото и е била лишена от правото да вземе становище.
В рамките на проверката на допустимостта на искането за отмяна, петчленният съдебен състав извърши преценка за статута на КЗК като орган в случаите, когато се произнася по спорове, свързани с процедурите за възлагане на обществени поръчки. С разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на конкуренцията, КЗК е определена като независим държавен орган на бюджетна издръжка, носител на държавна власт, а съгласно чл. 8 от Конституцията, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Въпросът в случая е: при осъществяването на правомощията по Закона за обществените поръчки (ЗОП) като орган на каква власт действа КЗК? В мотивите на ВАС е записано, че КЗК не е съд, тъй като има съществени различия между организацията и работата на съдилищата и на комисията - съдиите се назначават и освобождават с решение на ВСС, а членовете на КЗК се избират и освобождават от Народното събрание; съдии могат да бъдат само български граждани с висше юридическо образование, а в състава на КЗК могат да участват български граждани с висше юридическо или икономическо образование и т.н. Процедурата, по която КЗК решава спорове по ЗОП обаче, е сходна на съдебната процедура пред първоинстанционния съд по административни дела, а с решението на комисията се решава по същество правен спор относно законосъобразността на акт, действие или бездействие на възложителя на обществена поръчка.
„От цялостния анализ на правното положение на КЗК, функциите, които извършва по ЗОП и характера и действието на решенията й, с които се произнася по спорове, свързани с процедурите по възлагането на обществени поръчки, следва, че при решаването на тези спорове КЗК, която не е съд, осъществява правораздавателна дейност” - констатира петчленният състав на ВАС. Този извод поставя въпроса: доколко правомощията на КЗК, възложени й с разпоредбите на параграфи 128, 130, 131, 132 и 133 от Закона за изменение и допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 37/05.05.2006 г.), представляват правораздавателна дейност по смисъла на чл. 119 от Конституцията, според който правораздаването се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни, районни и специализирани съдилища. „Положителният отговор на този въпрос налага установяването на противоконституционността на посочените законови разпоредби, тъй като конституционната норма лимитативно изброява органите, които могат да осъществяват правораздаване” - пишат в мотивите си върховните съдии.

SAC Website - Copyright © 2003 - 2008