Делото бе образувано по искане на председателя на ВАС Константин Пенчев поради наличие на противоречива практика на административните съдилища по прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Според Общото събрание, с обявяването на израза „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” за противоконституционен, този текст не се прилага от деня на влизане на решението в сила - 12 май 2007 г. До второто включване на противоконституционния текст в чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДДС, в сила от 19.12.2007 г., няма законно основание лицата, упражняващи свободна професия, нотариусите и частните съдебни изпълнители да бъдат регистрирани като данъчно задължени лица по ЗДДС. Ако понятието независима икономическа дейност обхващаше дейността на лицата, упражняващи свободни професии, на нотариусите и частните съдебни изпълнители, изричното им посочване в закона би било излишно, както и второто включване на израза „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” в текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС със ЗИДЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.
В мотивите на тълкувателното решение е записано, че не е основателно позоваването от страна на данъчните органи на решението на Съда на Европейските общности (СЕО) по дело № С-235/1985 г. и чл. 4 от Шеста директива от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (77/388/ЕИО). В цитираното решение СЕО приема, че официалните услуги, предоставяни от нотариусите и съдебните изпълнители, попадат в приложното поле на чл. 4 (1) и (2) от Шеста директива, дейността се извършва във формата на независима икономическа дейност, осъществявана при упражняване на свободна професия. Съдиите от ВАС констатират обаче, че националните органи на държавите членки, включително съдилищата, са длъжни да тълкуват вътрешното законодателство в съответствие с директивите на ЕС, които са транспонирани във вътрешното законодателство. Визираната в решението на СЕО Шеста директива, в частта на чл. 4 относно данъчно задължените лица, не е транспонирана във вътрешното законодателство напълно в разглеждания период и не е обнародвана в Специалното издание на Официален вестник на ЕС на български език, както изисква чл. 58 от Акта за присъединяването на Република България към ЕС. В разглеждания период, срокът за транспониране на новата директива не е изтекъл, а СЕО приема, че нормите на директива не могат да имат пряк ефект, ако срокът за въвеждането й в националното законодателство още не е изтекъл.

Пълният текст на Тълкувателно решение № 3/06.06.2008 г. е публикуван на адрес www.sac.government.bg в рубриката „Тълкувателна дейност”.