|
С Решение № 4129/08.04.2008 г., постановено по адм. дело № 9247/2007 г., тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прекрати като недопустимо производството по делото по отношение на жалбата на Иван Груйкин, Стойчо Кацаров и Чавдар Енчев и протеста на прокурор от Върховната административна прокуратура (ВАП) срещу ПМС № 243/14.11.2005 г., с което е одобрен чл. 17 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Съдът отхвърли жалбата и протеста срещу ПМС № 243/14.11.2005 г. в останалата им част като неоснователни.
Решението в частта, в която се прекратява производството по делото, може да се обжалва пред петчленен състав в 7-дневен срок от съобщението до страните с частна жалба, а в останалата част - с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му.
Чл. 17 от Тарифата за държавните такси е бил предмет на разглеждане по адм. д. № 2203/2007 г., като тричленен състав на съда е отхвърлил жалбата с Решение № 6664/27.06.2007 г., потвърдено и от петчленен състав. По отношение на тази разпоредба са налице предпоставките на чл. 187, ал. 2 от АПК („последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо”) и производството по отношение на нея е недопустимо, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт.
Тричленният състав на ВАС приема, че в останалата част жалбата и протестът са неоснователни. При изработването на подзаконовия нормативен акт са съобразени общите принципи на обоснованост, стабилност и съгласуваност. От страна на Министерството на правосъдието е направена необходимата организация при разработването на финансова обосновка към проекта. В доклада на министъра на правосъдието до МС ясно е определен критерият за формиране на размера на таксите, като се изхожда от принципа за самофинансиране на търговския регистър, въведен с чл. 38 от Закона за търговския регистър.
Според съда, тарифата не противоречи на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, изр. 3 от Закона за държавните такси, според която „простите такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата”. В конкретния случай, това е извършено и разписано подробно във финансовата обосновка, която предлага и анализ на разходите и на приходите, направен на база на статистика на броя на досегашните регистрации, водени по Търговския закон. Това напълно оборва твърдението на жалбоподателите, че МС не бил изготвил необходимото предварително обосновано изчисляване на необходимите за съответната услуга материално-технически и административни разходи.
Неоснователно е и второто твърдение - за противоречие с принципа на достъп до правосъдие по чл. 56 от Конституцията. Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, по никакъв начин не ограничава правото на достъп до правосъдие. Таксите в тази тарифа се събират за извършени от агенцията административни услуги. Агенцията по вписванията не е орган на съдебната власт и не осъществява функции по правораздаване. В този смисъл таксите, които тя събира, не нарушават правото на гражданите за защита по съдебен ред.
|