Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок, считано от датата на съобщаването му.
Производството по издаване на атакувания акт е започнало по предложение на административния ръководител на Апелативна прокуратура – гр. София, в което са обосновани допуснати нарушения и действия на Николай Ганчев, накърнили престижа на съдебната власт. ВСС е компетентният орган да прецени доказани ли са тези нарушения, като в случая е приел, че са доказани. Безспорно е установено, че жалбоподателят е познавал лицето Илиян Пенев с прякор „Мацола”. От събраните доказателства става ясно, че Пенев се свързва от обществеността в гр. Русе с местната структура на бившата групировка СИК, а също така и с незаконен трафик на горива, оръжие и хора, както и че Пенев е поддържал връзки с криминално проявени лица, членове на организирана престъпна група. През периода м. март - м. май 2004 г. Николай Ганчев е провел множество телефонни разговори с Пенев, свързани с обсъждане на хода на отделни наказателни дела; с кадровото движение и назначаване на Люлин Матев за окръжен прокурор и извършени в тази връзка действия по лобирането; с действия за оказване съдействие по гражданско дело на близък на Пенев. От проведените разговори на жалбоподателя с Пенев става ясно, че той е целял получаване на „нещо” за „услугите”. Чрез медиите тези разговори са станали достояние на обществеността и са породили негативни оценки за съдебната система. Според съда, при правилно прилагане на материалния закон, ВСС е приел, че действията на жалбоподателя представляват накърняване на престижа на съдебната власт и че трябва да бъде освободен от заеманата от него длъжност, поради несъвместимостта на действията му със служебното му положение, както и поради това, че са нарушени и изискванията на Правилата за професионална етика на прокурорите.
Неоснователно е оплакването на Ганчев, че в административното производство е недопустимо да се използуват като доказателства СРС, тъй като основното доказателство не са СРС, а изгответният доклад по извършена проверка от прокурори във ВКП, въз основа на материали, постъпили от ГДБОП и образувана преписка на 25.05.2006 г., както и публикациите в медиите и разпитаните свидетели. Неоснователно е и оплакването за изтекла давност за образуване на делото, тъй като тя е започнала да тече от момента, когато на компетентния орган да внесе предложението за освобождаване е станало известно поведението на Ганчев, а не от момента на проведените разговори. От това следва, че давността по чл. 173, ал. 1 от ЗСВ (отм.) е започна да тече най-рано на 20.07.2006 г. – датата когато е внесено предложението, тъй като на същата дата ръководителят на Апелативна прокуратура – гр. София е получил доклада на прокурорите от ВКП.